Истински истории

Изпрати своята история

Rozali.com » Истински истории » @любов

Виртуалната любов

От: babyrose, 09.02.2007

Чета и сама не мога да се начудя и да не се преклоня пред голямата ЛЮБОВ!!! В колко разновидности я срещаме и все едно и също-радост и болка........кръговратите на живота, какво да се прави!

Когато сме щастливи и чувството е взаимно, имаме крила светът е толкова красив, че мимолетно не се усещаш когато казваш думата "ЗАВИНАГИ....."

Но всяка любов каквато и да е тя винаги има начало и край, за жалост! Тогава чувството е необяснимо,сякаш са те зашлевили с "мокър парцал по лицето", малко грубо но факт...

Не знам от къде да запозна с моите терзания? Не че очаквам 100% отговор на проблема появил се в моят живот, но исках да споделя и да видя как другите хора биха постъпили в моята ситуация?! Ами да започвам вече...:-)

Омъжена съм вече 8 год. за един много прекрасен човек и перфектен баща. Любовта (както всяко начало)беше експлозивна, съществувахме само аз и той в света около нас! Проблеми сме имали -ДА, раздели също но важното беше че запазихме връзката(хайде да не се хваля, че аз я запазих с много компромиси)и така имаме вече 2 малки палавничета.....и много спомени зад нас...!

Нагодихме се перфектно един към друг,даже и не се следим вече за забежки... но и така тръгнаха проблемите, поне при мен. Знаех и зная, че има нещо зад гърба ми, но вече нямам сила да се разправям. Затова го оставих, достатъчно ми беше, че е добър баща и съпруг...

Но къде съм аз в тази връзка? ДА, точно така появи се и отчуждението и в леглото....още по -лошо...

И за да си отговоря на много въпроси на които търсех отговор, попаднах в НЕТА на НЕГО или ТОЙ НА МЕН по-точно...:-) УЖ ВСИЧО БЕШЕ НА ШЕГА И ЗА РАСТОВАРВАНЕ, защото и той е обвързан макар че нямаха брак и деца, както ние!

От ден на ден все повече се сближавахме и се откривахме един за друг. Естествено, но не и много скоро се стигна до среща......която от самосебеси беше САМИЯТ ЕКСПЛОЗИВ НА 2 ТЕЛА ОТ СТРАСТТА...

Беше "ГРЕШКА", която и двамата искахме... НО ЕТО ЧЕ СЕ НАМЕСИХА ЧУСТВАТА....и то пак взаимно! Силни, изпепеляващи от болка ЧУСТВА...(но той е 10 год. по малък от мен, а мъжът ми 10 по голям).

Знам ,че много ще бъдат коментарите от типа "стои си при мъжа" - ДА съгласна съм, вече го правя доста време, макар че зная и все още е така, че ми изневерява.....

Но като чели самото мое ЕГО се разбунтува и каза "искам и аз да живея и аз да бъда щастлива и да изпитвам емоции, забравени до сега"

НЯМА ДА ИЗЛЪЖА, ако спомена че обичта към мъжът ми не е същата, тя е заменена с един навик на съжителство и комфорт от факта, че сме като приятели... НО НЕ Е ТОВА КОЕТО МЕ ПРАВИ ЩАСТЛИВА И ГО НАМИРАМ В ДРУГ ЧОВЕК(поне за сега)... да не се залъгваме и да каза, че и там ще е "ЗАВИНАГИ".... разбира се че, НЕ..! НО МИ Е ХУБАВО С НЕГО И ПАК ЧУВСТВАМ ЧЕ ЖИВЕЯ!

ПС: Сама съм си мислила за вариант от типа, пауза за моят брак за известно време...но незнам дали е правилно и как ще стане? Ами това е за сега от мен, доста съм объркана и мислите ми летят една след друга. Надявам се, че ме разбрахте! Поздрави!


Още истории от "@любов"

Новини


Реклама