Не знам в коя графа да включа моята история. В нея има от всичко по малко. Има много любов, малко изневяра, огромни проблеми с родители и в центъра на всичко това една объркана жена.

Аз съм на 32г. разведена с дете на 12г. а приятелят ми е на 29г.

Началото беше обикновено - среща случайна в дискотеката.Страхотен секс прераснал в чувства.Чувства превърнали се в любов.Любов-силна и истинска.Така е и до днес но....

Винаги има едно но...преди четири седмици разбрах за две леки забежки на моето момче. Последваха стандартни обяснения и молби за прошка. Сълзи и обещания, че това няма никога да се повтори.

Повярвах и простих всичко отмина и вече е забравено. Той си е същия и пак ме обича и пак гради планове за съвместен живот.

Продължава да говори за детето, което ще му родя някой ден и т.н. И аз уж съм си същата, но надеждата ми умира.

Майка му казва, че съм се хванала за него като удавник за сламка.

Дали пък този път не е права?
Дали в желанието си да съм щастлива не го дърпам към дъното?

С всеки изминал ден си задавам милион въпроси като тези.

Има ли нещо, което всички виждат само аз не?

Ще направя ли това момче нещастно за цял живот?

А сега на къде?.....И аз не знам...