Доста банално заглавие за каквото и да било! Банално, тривиално, изчерпано!

То е нарисувано от художници стотици, хиляди, милиони пъти, изпято от певци, възпято от поети, отразено от романтици, драматурзи, водещо в митове, легенди, в ако не във всички в почти всички филми... То е навсякъде около нас...

Но дали е еквивалентно на щастието или на болката аз не зная... не мога да намеря и човек, който да ми каже!

Обичаме родителите си, но те рано или късно си отиват и любовта се превръща в болка, която те изгаря, мъчи и убива бавно!

Обичаме приятелите си, но те рано или късно ни предават!

Обичаме децата си, но те рано или късно поемат по своя път и ние не сме най- важното за тях!

А какво е една жена да обича един мъж или пък един мъж една жена! Да го обича толкова силно, че това да и причинява болка!

Болка причинена от зловещата мисъл, че може да го загуби... и какво ще се случи тогава, какво ще прави тя... какво ще се случи с нея като до този момент тя е живяла за него, дишала е през неговите дробове!

Мечтала е да го целува, да го усеща в себе си, да хапе устните му, да го обгръща с ръцете и краката си, да бъде само с него всеки един миг! А дори да остане с него тя е щастлива само когато е с него!

А какво да прави през останалото време, като този мъж е обсебил и тялото и съзнанието, мислите, сънищата и! Какво да направи, когато мисли непрекъснато за него, когато той се е превърнал в смисъла! Когато всичко друго е тягостно, безинтересно... Възможно ли е един мъж да открадне живота ти, и той самият да стане твоя живот... да ти открадне способността да се радваш и смееш, когато той не е близо до теб!

Как е възможно, заспивайки да си мислиш за него и на сутринта отваряйки очи- отново!

Все едно мисълта ти е продължила и в съня!!! Ооооо! Толкова е тежко да обичаш силно, боли те сърцето, ускорява ти се пулса! Жестоко е!!

! А аз го обичам, обичам го повече от всичко!