Влюбена-загубена:)

От 41 коментара1/5

Здравейте!

Това е моята история!
На 20 год.съм,но вече мога да се похваля с едногодишен брак и едно малко слънчице също на една година.А ето и как започна всичко:Бях ученичка когато той ми обърна внимание.Но тъй като имаше приятелка,а пък и е с 10 год. по-голям от мен нищо не можех да очаквам.В началото не го харесах,но колкото повече го виждах,толкова повече ми харесваше.Копнеех да го срещна.Излизах с мисълта да го видя.Но един ден моя приятелка ми каза,че щял да се жени.Бях много нещастна,но не го показах.И така мина около година.Срещах го много рядко и нищо не знаех за него.Мислех че се е оженил.Но съдбата беше решила друго.

Един хубав зимен ден голяма компания мои приятели бяхме изленали в гората-палим си огън,печем си мръвки, пеем и се забавляваме.Това го правим всяка зима.Но тази зима още един човек беше се присъединил към компанията ни и това беше ТОЙ.Не можах да повярвам на очите си.Нищо не се случи,защото аз не си намирах място.

Сновях насам натам и на се задържах при огъня.Знаех че никога няма да се получи нещо.Но когато си тръгнахме всички (по една много тясна и стръмна пътека)той дойде при мен и ми подаде ръка,за да не падна.Бях много объркана.Почти нищо не си казахме.Щом слезнахме на равната поляна аз си тръгнах без да му кажа нищо.Не исках да си създавам илюзии. Но и това не беше краят.

С моя съученичка тъкмо излизахме от адно кафене, когато го видях да идва към нас. Поиска ми телефонния номер,за да се видим и аз без да се замислям му го продиктувах.Чаках ден,два,три,но той не ми се обаждаше.Мислех си,че се е отказал,но не беше. Просто глупчото ми беше записал номера погрешно. Незнам как беше открил правилния номер,но ми се обади и се видяхме.Е така не си представях първата ни среща. За такива глупости си говорихме и се смяхме,все едно се познавахме много отдавна.Започнахме да се виждаме,но родителите ми не знаеха.

Когато майка ми научи ми изнесе такава лекция.Напомни ми, че разликата във възрастта ни е голяма,че той ще иска сериозни отношения,а на мен ми предстоеше кандидат-студентски изпити.Колкото и да не ми се искаше,тя беше права.С много мъка му казах това и решихме да не продължаваме.

Аз заминах за няколко дни,за да си купя рокля за бала,но постоянно мислех за него.Една вечер тъкмо се приготвях да си лягам и получих съобщение.Искаше да се видим и да поговорим.На другия ден ми се обади и вечерта се видяхме.Поговорихме се му казах, че нищо не мога да му обещая.Той се съгласи.Отидохме на заведение-забавлявахме се и същата вечер му се отдадох.Беше красиво.Някъде дълбоко в себе си усещах,че с този човек ще споделя съдбата си.

И така стана.Обичам го толкова много.Понякога с него се чудим какво нещо е живота.Нито един от двамата не е вярвал,че пътищата ни ще се съберат в един.

Съдбата е велико нещо. Вярвайте-всичко е възможно,ако го желаете със сърцето си.

41 коментарaДобави коментар »

Дони

От Дони27.12.2007, 13:50 ч.

Много се зарадвах като прочетох историята ти. Моята любов първоначално изглеждаше невъзможна, не заради 9-годината разлика, а поради причината, че моето момче ми преподаваше и това някак го спираше. Но магията на...

Виж всички коментари за "Влюбена-загубена:)".

Още истории от "Любов"

Не знам дали е любов

Не знам дали е любов

Здравейте приятели! Не знам как точно да започна, но всъщност историята е...

"Той има дъщеря."

"Той има дъщеря."

Нали знаете как в книгите пише, че когато стане нещо гадно, на героинята и се...

Една приказка

Една приказка

Здравейте,читатели на това прекрасно списание,аз съм много щастлива , защото...