Здравейте! Сигурно има много подобни истории като моята в този сайт.

Аз съм жена почти на 30,смея да кажа интелигентна и симпатична. От няколко години живея с един мъж.

Връзката ни е доста бурна от самото начало. От известно време започнах да се чудя той ли е мъжът за мен. На моменти е много мил, а в други просто е непоносим.

За годините, през които сме заедно се наслушах на какви ли не обиди. Лошото е, започнах да вярвам, че съм това нищожество, за което ме смята.

От известно време имам добра работа, но според него едва ли не случайно са ме назначили /а аз издържах конкурс за нея/, не се справям и т.н.А и без това съм притеснителна по характер, а сега направо станах още по зле.

Ходя със смачкано самочувствие и се чувствам парцал.

Това любов ли е според вас? Чудя се, аз ли нещо не съм наред, че съм все още с него.

Много ми е помагал през времето, в което сме заедно, но дали това е любов или някакво егоистично чувство на собственост?

Благодаря ви предварително за съветите.