Нямам таланта да пиша,просто попаднах съвсем случайно на този сайт и виждам,че хора изливат болките си.

Може би и на мен ще ми стане по-леко ако споделя какво ме мъчи от 2 години и не мога да намеря миг покой.И непрекъснато си задавам въпроса защо?ЗАЩО ме остави?ЗАЩО толкова много страдам?ЗАЩО го обичам толкова много и това ме съсипва ден след ден?

Не ти ли стигна обичта,която ти дарявах,Саше?Не ти ли стигна това,че треперех за теб и копнеех само да чуя гласа ти.

Нямам думи,с които да опиша болката,която ми причини.Мислите са ми хаотични,объркани...

Единствено знай,че нито за миг не съм преставала да те обичам и да копнея за миговете ни заедно(колкото и малко да са били).Ти беше единствен за мен,беше първата ми любов и такава ще си останеш.Ти беше първият мъж в живота ми,ти си този,който ме направи жена.Никога няма да те забравя и ще чакам момента,в който ще те видя отново...

...Обичта ми ще бъде вечна към теб...