Здравей на всички които четат и споделят тук своите най-съкровени мисли и истории...Ето и моята.

На 22 съм и имам сериозна връзка с момче на моите години от 3 години. Като се сетя само за началото и колко трудно ми беше да го спечеля, но го исках на всяка цена. Може би от малка ми казват че непременно трябва да получа това което искам. Сега го имам, но сякаш не го искам повече. А преди три години толкова исках той да ме приеме на сериозно, да ме гледа с онзи..влюбения поглед и сега е така.

След един месец двамата заминаваме за няколко месеца в чужбина и незнам как ще издържа. Вече сякаш не ме интересува нищо свързано с него..когато ми говори не мисля за разговора..когато правим любов..не съм напълно отдадена. Нима спрях да го обичам?!

А сега по темата Защо пиша в категорията "Влюбих се", защото мисля че ми се случи. Той е на 21 и е страшно забавен, гледа ме толкова сладко че се разтапям. Мисля 4е се държи така както някога си мечтаех "Моето момче" да се държи. Познавам го едва от месец, а ми е толкова хубаво с него и не искам да се разделяме. Всъщност ние просто излизаме и нищо повече Той не знае че си имам "сериозен приятел" защото действието със сериозната ми връзка се развива в родния ми град а любовната ми история се развива в града в който уча.

Казват че любовта в последствие бива изместена от уважението..това изпитвам към приятеля си, нищо повече. Истината е,че ме е наранявал много пъти и това сякаш рефлектира много сериозно върху отношенията ни Предупреждавах го но ..той не спираше Сега може би се е променил но аз не съм същата. Толкова ми е обидно че го мамя а не ми стиска да поискам да се разделим.

А относно другото момче харесвам го адски много- различен е и водим страшно приятни разговори. Мисля нон стоп за него...Както казва Симпли ред Той ме кара да се чувствам като "чисто нова" като преродена.

/You meke me feel Brand new/ Критикувайте ме или подкрепете но ми пишете МОЛЯ