Здравейте,
искам да споделя своята история,макар за някои от вас тя да е доста далеч от съдбата им,или за други,които не биха я сметнали за нещо значимо,знам,че малка част от читателите биха се "видяли" в нея.

И така,аз съм момиче на 24 години,неомъжена,без деца.Срещнах моя приятел преди 6 месеца,влюбихме един в друг почти веднага,искрата не беше искра,а огън.Оттогава сме все заедно,обичаме се много,държим един на друг,най-дългата ни раздяла досега е била за една седмица.

Но,това така задължително "но",след 1 месец той ще замине за Америка,това ме ужасява,защото ме е страх,че това ще сложи край на нашата връзка.

Той ме уверява,че с нас няма да се случи ,но аз също съм била на "бригада" и знам,че хората и желанията им се променят много под влияние на различни фактори там.

В най-добрия случай няма да е в България 5 месеца, не знам дали трябва да се опасявам,че може да ми изневери ,за момента нямам подобни съмнения,аз ще го чакам и съм сигурна за себе си-няма да му изневеря.

Страх ме е да не го загубя,защото той е мъжа .

Моля Ви,дайте ми някакви съвети,окуражителни думи,порицания и критики,или каквото сметнете за нужно.Благодаря.