Здравейте читатели,
пиша ви не толкова, за да ми олекне или да се оплача,а да чуя вашето мнение.
Моята история започна лято 2005г.,когато се запознах с НЕГО.

Любов, емоции, приятни мигове...така 1год.Като изключим дребните скандали, съществени проблеми сме нямали.

Все още се обичаме много.
Проблемът идва от там,че той замина да учи в чужбина(есента на 2006).Пробира се често(на 4 мес.)и всеки ден се чуваме по тел.

Но разстоянието си казва думата. Започнахме да се караме,да се изнервяме взаимно.
Не сме малки на по 25 сме, а той има да учи още 3 год там. Аз го обичам и го чакам,не си представям живота си с друг. И при него е така. Но дали с времето,което осъзнавам,че не е малко,нещата няма да се променят и да се окаже,че годините са си минали и ще трябва да започваме всичко от начало.

Тука искам да вметна,че аз нямам възможност да ида при него,и той също не може да ме издържа.

Страхувам се,че след време може да ми каже,че не иска да е с мен. Знам, че живота му ще се промени много, дори усещам някои разлики в начина му на разсъждение вече. Наясно съм,че повечето връзки от разстояние излизат несполучливи.

Да мисля ли, че тази ще е различна и ще се съхрани??...или е прекалено наивно от моя страна