Здравейте на всички, които ще решат да прочетат още една история за любовта или по-скоро за това дали е любов :)!

И така ........ Аз съм на 22 години, имам приятел от малко повече от 3 години и от 2год. живеем заедно. той е страхотен , мил, винаги забелязва ,когато съм променила нещо в себе си и ми прави комплименти, грижи се за мен и не ми се сърди, че не мога да готвя :)! Е, правя опити все пак и почти съм му хванала цаката и на това ...... 

Та за какво става въпрос..........

Ами преди около пет месеца започнах нова работа , на която имах постоянен достъп до интернет , просто работата го налагаше, но имаше моменти ,в които нямаше какво да се прави. Мислих,мислих и какво измислих си мислите вие......... регистрирах се в сайт за запознанства!

Ей така да има ,да си убивам свободното време. Е сега си мислите: "тя тая си търсила нещо", ами не ,не съм - даже си бях написала ,че съм обвързана. И така не мога да кажа ,че нямаше неприлични предложения, но от всички се открояваше една, която не беше за "Вечеря,кино,секс", а просто за едно кафе. Приех след дълги убеждения.

И така.......... ето ме нагласена с един мъж по-голям от мен с 10год., с когото мога да съм такава каквато съм, без преструвки и без обещания. Който знае ,че имам сериозна връзка и приема да се виждаме, когато аз му се обадя.

Знам, че той най-вероятно си излиза и с други момичета,все пак сме се разбрали, че аз не съм му гадже.Странното е ,че винаги ,когато му се обадя е свободен да се видим и винаги си прекарваме супер.

Виждаме се в седмицата 1 път.И това вече от около 5 месеца.Въпроса е там,Че го ревнувам, а нямам право и не го показвам, Че когато ми казва ,че ме обича ( въпреки ,че ми се струва много силно изказване) аз не мога да му отвърна,дори и да го мисля, за да не го заблуждавам.

Аз не искам да го ангажирам и да изисквам при положение,че нищо не предлагам. Това е много сложно и напоследък все по-често мисля за него, което вече е прекалено :), ама какво да се прави ..... съдба!

И така ... незнам докога ,не си говорим за бъдеще, нито за сериозни неща, важно е тук и сега!харесва ми това и май не искам да го прекъсвам,но не искам да се разделям и с приятеля си. само да не стане от два стола на земята, а май така ще стане....:)))нещо все ще трябва да се промени и може би това ще стане,когато
Другия (така грубо да го нарека) си намери сериозна приятелка, а тогава ще съжалявам, че няма да се виждаме повече..... или ще... незнам и не ме интересува засега.

И така... какъв е извода? Ако можете да се чувствате добре не изпускайте шанса,за да не съжалявате после и да си кажете: "Ако бях...." Вземайте от живота ,докато ви дава, пък после (когато всичко вече няма значение).... ще си оправим сметките, кой има да дава и кой да взема.