Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Любов
Послание от сърце до сърце
От: слончето, 21.04.2008
Днес се обръщам към всички, които болезнено откриват себе си в моята изповед.
Изповед-Послание, но носеща духа на една изстрадана непоколебимост, че въпреки всичко, не трябва да се оставяме да умираме бавно.
И аз като повечето хора си мислех,че щастието е крайна спирка,докато разбрах,че то е просто начин на пътуване.
Пътуване към самият теб!Често добавяме години към човешкият живот, но не и живот към годините.Пречиствахме всячески въздуха, но омърсихме душите си.
Загърбвахме болката, но не изтрихме страха от нея.Неведнъж се сблъсквах със страха,сблъсквам се и сега дори, онзи-паническият, който те обезличава и не ти оставя друго право освен да бъдеш роб.
Осакатих душата си, но запазих сърцето си.Понякога чувствам, че няма измъкване от този лабиринт,страхът сковава съзнанието ти и ти ставаш негов подвластник.
Страхът от болката, от разочарованието, от раните, които още нося.Забравяш дори себе си, способността си да обичаш и да бъдеш обичан.
Вярвах с цялата си душа там, където нямах право да раздавам вяра, и изпитвам недоверие , там, където трябва да дам всичко от себе си.
Бягаш, докато един ден разбираш, че бягството е капан,с който само подсилваш страха, задълбочаваш го,не ти остава нищо друго освен да му се подчиниш или да го надмогнеш.
Защото всичко е в ръцете на човек и всичко му се изплъзва само от страх.Днес аз се боря срещу този страх,научих се, че не е достатъчно да превържеш раните, но и да ги оставиш да зарастват.
Научих, че не е толкова важно да забравиш, а да съумееш да простиш, не просто да слушаш, но и да разбираш,не просто да изгубиш нещо,но и да се научиш как да го задържиш.Защото понякога в живота си срещаме хора,които те карат да се чувстваш човек.
Що се отнася до страхът,знам, че той е просто една врата,когато преминеш през нея, разбираш, че не е нищо друго освен една илюзия.
Благодаря Ви,че ме изслушахте и останахте с мен!Бъдете живи и здрави!




