Имам страхотен приятел,който ми дава всичко за ,което си мечтае всяка жена от мъжа до себе си.Имам свобода,подкрепа във всичко.Глези ме и ме обича толкова много.Преди да се съберем бяхме много добри приятели.

Проблемът съм аз,вече сякаш след 1година,привличането което се появи преди година го няма.Не съм влюбена.Сигурно ще кажете че е нормално,но проблемът ми е,че аз точно приди да започна тази връзка,приключих с друга.Която беше дълга 6 год.Май не я бях преживяла.И макар,че сега ми хубаво,спокойно.Понякога още се сещам за него и това ,което усещам го нямя към приятеля ми.Той е моята тръпка.

Колкото и да отричам имам все още чуства към него.Сещам се и сякаш нещо ме хваща за гърлото.Той ме е наранявал хиляди пъти,а аз като заслепена след изневери и обиди го гледах като бог.Той не ми омръзна нито за ден,чуството беше силно от първия до последния ден.

Знам,че това,което получавам сега е прекрасно и съм го искала.Но ме тревожи,че към сегашния си приятел не чуствам същото и съжалявам,защото той го заслужава,но...Чуствам се все едно не съм аз и все едно част от мен я няма.Празна и сравнявам ,макар,че не трябва, единия с другия и начина по който се чуствах през тези 6 год.-жива,тръпнеща.Макар и с не винаги приятни емоции.Той,бившият се жени след дни.

Яд ме е,че се сещам изобщо за него и че все още не мога да дам всичко от себе си на мъжа,който сега е с мен,защото тои ми е се е отдал изцяло.

Притесняваме мисълта,че никога няма да забравя предишния и дам на моето слънце цялото си сърце.

Ако някой реши да изкаже коментар благодаря,защото съм доста объркана.