Всичко започна преди 2 години. Запознах се с него. Първоначално си мислех как този мъж е.....всичко друго само не и мой тип. а и той беше сериозно обвързан - почти женен - с връзка от 8 години. Виждах го всеки ден, обстоятелствата бяха такива, че ни се налагаше да комуникираме всеки ден, да сме близо, да си имаме доверие. Започна да ми става все по - приятно да съм с него, да ми се обажда... лампичката отвреме навреме ми просветваше и си казвах "Недей! Той е невъзможен за теб!"

Случи се! Въпреки, че знаех, че не трябва се влюбих в него. Знам, усещам че има нещо и от негова страна. Нали знаете - флуидите се усещат. Но вече започвам да го ревнувам страшно много от нея. И съм така тъжна, когато него го няма.

Много пъти си мисля дали той вижда любовта и вниманието в очите ми? Или и той като мен се терзае от предразсъдъци.

Често си мисля за тяхната връзка. Почти не правят секс. Не прекарват никакво време заедно. Водят се че живеят заедно, но когато са свободни винаги са при сестрите на приятелката му. В последно време се карат и той е много тъжен и мълчалив.


А в разговорите ни става все по откровен, споделя все повече с мен, става все по-дързък в "ежедневните" ни докосвания. Обажда ми се по телефона, дори да не е никак наложително. Насърчава това аз да му се обаждам.

Преди много се притесняваше от близостта ни - това как хората я тълкуват, да не би да си помислят, че имаме сериозна връзка. Сега не е така - приема с усмивка подмятанията на познатите ни, че сме чудесна двойка. Даже влиза в роля и казва нещо хумористично.

Преди месец, без да искам го засегнах. Прие го МНОГО драматично. Не ми говореше цяла седмица, беше отекчен от всичко, тъжен, мълчалив и замислен. Сякаш по всякакъв начин искаше да ми покаже - не го прави повече, сърдит съм ти, заболя ме.

Какво да направя?

Няколко пъти се опитвам да си тръгна, да го избия от главата си, заради връзката му. Но той все ме връща - държи се близо, много близо.

Все си мисля, че има шанс. Те не са женени. Нямат дете! Защо да не е с мен. Все си мисля, че още малко и ще стане. Ще разбере, че не щастлив с нея.... и аз ще бъда там.

Защото наистина го обичам. Обичам го така, както никого не съм обичала до сега. Обичам го повече от себе си. Не мога да си представя живота без него!

Дайте ми съвет!