Здравейте!Случайно попаднах в този сайт и за 4-5 дни прочетох доста от историите,които са публикувани тук.Някои от тях са наистина тъжни.Та..реших и аз да споделя своята,макар че съм сигурен,че много от дамите ще ме "разпнат на кръст".Не очаквам да получа разбиране,просто искам да споделя с някого,онова,което ме измъчва.И така започвам...

На 24 години съм и завършвам висшето си образование в София.Родом съм от провинцията(както се изразяват столичани).Не съм красавец,но винаги съм знаел как да впечатля една жена с поведение и може би затова никога не съм се оплаквал от липса на женско внимание.Смея да твърдя,че съм бил с много жени.

Принципно не си падам по хлапачки и винаги съм бил с доста по-големи от мен.Сегашната ми приятелка,с която живеем заедно от близо 6 месеца е на 30 години.Заедно сме от година и половина.Тя е страхотен човек и се гордея с това,че е най-добрият ми приятел.Мога да и споделя всичко,освен това,което след малко ще ви разкажа...

Всичко започна преди 3 месеца,когато една вечер скучаейки(приятелката ми беше нощна смяна),от няма и къде си направил профил в един сайт за запознанства,които са доста актуални в момента.Там я срещнах...
Тя е момичето с най-красивите очи и най-чаровната усмивка.Отначало водехме разговори с часове.Тя освен много красива се оказа и изключително интелигента.

Приятелката ми разбира се знаеше,че си кореспондирам с това момиче,т.к. както вече си споменах нямах тайни от нея.Та това момиче е от моя роден град и по празниците се прибра,както и аз също.

Една вечер решихме да се срещнем-на по бира.Когато я видях за първи път усетих някакво странно чувство-краката ми се подкосиха,а сърцето ми замалко не изхръкна от гърдите ми.Господи,та наживо тя бе по прекрасна,отколкото си я бях представил.

Цяла веяер говорехме,смяхме се,споделяхме разни преживявания.На другия ден се видяхме отново и така цяла седмица,докато не се случи,онова м/у нас.Една вечер бяхме излезли и заваля дъжд,целите се измокрихме и понеже бяхме близо до вкъщи и предложих да отидем за да подсоши косата си,за да не настине.Тя се съгласи.Когато влязохме вкъщи,усетих как цялата трепери и инстинктивно я гушнах.Именно в ози момент,всички задръжки паднаха и аз забравих за всички и за всичко.

Исках да съм с нея,а и тя искаше да е с мен.Беше моя и казвам ви честно никога,не ми е било толкова хубаво с жена.Като затворя очи мога да усетя прекрасния аромат на кожата й,мога да почувствам отново всяко нейно докосване.След онази вечер не съм вече същият.Не мога да спра да мисля за нея,а приятелката ми не подозира нищо.Не подозира,че когато правя вечер любов с нея си мисля за другата.Знам,че това е наистина гадно,но не мога да го спра.По-силно е от мен.

След 2 дни се прибирам в родния си град и знам,че и тя ще бъде там.Не искам нищо друго,освен да я видя и прегърна.