С моя приятел сме заедно от почти три години. Още от самото начало аз не изпитвах никакъв интерес, но в последствие и с течение на времето започнах да се влюбвам /което беше поредната ми грешка/.На шестия месец от нашата връзка, бяхме поканени на рожден ден на негов приятел, един от гостите беше поп, цяла вечер моя приятел се държеше прекрасно, танцувахме, веселихме се, и аз се чувствах най - щастливата жена на света, дори в присъствието на този поп и пред цялата маса, той ми предложи да си направим нещо като \"наш си\" ритуал и да си кажем да пред този поп, който да ни "свърже".

Беше ми забавно и весело, докато в един момент той излезе от стаята без да каже нищо, помислих си че отива до тоалетна и не обърнах особено внимание. Мина известно време и започнах да се притеснявам, защото той не се връщаше - излязох да го потърся отвън, но никъде го нямаше, влязох отново в къщата/не знам какво ме подтикна да проверя и на приземния етаж/ и познайте каква гледка открих - отваряйки вратата, на леглото срещу мене лежеше "уж бъдещия ми съпруг" върху едно от момичетата, присъстващи на рождения ден, със свалени гащи/ дори не беше благоволил да се съблече и да си свали маратонките/.Беше най - ужасното нещо което някой може да види.

Дръпнах го от нея и го попитах какво става, какво прави, бях толкова объркана, че не знаех какво се случва, струваше ми се нереално, просто сън - а той ме погледна тъпо и ми каза че нищо не става, просто си лежи:))))излязох от стаята, а той се втурна да ме гони и да каза че не знае какво става, че е прекалено пиян и не знае какво и защо го е направил.

Не мога да опиша с думи как се чувствах, само аз вътрешно си знам какво ми беше и още си знам. Повиках си такси и си тръгнах, цяла нощ обикалях улиците и плаках, чувствах се безпомощна, срината, объркана, и сигурна че няма да му простя, каквото и да става.

Но......мина доста време, той ми звънеше, идваше в къщи, на работа, и постоянно ми се извиняваше и кълнеше че е било грешка и че все пак нищо не се било случило, въпреки че ги хванах на място - голи, просто си били лежали милите. Та не знам защо реших да му дам шанс, може би защото беше самото начало на нашата връзка, и защото всеки прави грешки, и защото е човешко да простиш, макар и много да те боли....не знам!

Стараех се да не мисля за тази случка и да оставя времето да отмие срама ми, а той всячески се опитваше да ми докаже че наистина осъзнава какво ми е причинил и да изкупва вината си. До........ следващия път! Решихме да се съберем една вечер в апартамента на негов приятел и гаджето му, уж трябваше да сме само четиримата, но се оказа че и някаква тяхна позната щяла да идва.

Въобще не се притесних или по - точно не исках да си спомням и пак да боли. И така, вечерта протече нормално, танцувахме и се забавлявахме, а аз не го изпусках от очи. Той не беше особено в настроение, каза че го боли глава и е изморен и иска да си тръгваме, нямах нищо против, даже ми олекна до известна степен. Той ме изпрати и аз си легнах, говорихме си по телефона и ми каза че също си е в къщи и се приготвя да ляга.

Казахме си "обичам те" и заспах спокойна.......до след 20-30 мин., когато ме събуди звъна на телефона ми, беше неговия приятел. Сърцето ми се сви - той ме попита дали знам къде е моя "любим" и че не е там където си мисля/в леглото си/,каза ми "Ела да видиш какво става тук, защото аз не издържам на гледката и се чувствам задължен да ти кажа, преди да се наложи да присъствам и на нещо още по лошо".

Станах от леглото и след минути бях пред вратата на апартамента, момчето беше оставило отключено за да не чукам и да прекъсвам идилията, влязох направо в стаята където бяхме всички преди това и какво гледам?!!!! - моя хубавец захапал гостенката и танцуват на изгасена лампа така еротично и спокойно, че чак ми стана неудобно да ги прекъсна. Отново същите чувства нахлуха в мен, отново болка, отново срам.....

И отново същото - извинения, съжаления, бла, бла, бла... и отново ПРОШКА. Още съм с него вече 2 години, не знам защо, отдавна не го обичам, той наистина се промени и осъзна какво е направил с мен и живота ми до сега и занапред, но....късно, дори ми купи пръстен и ми направи "истинско" предложение, не като предишното, което разбира се веднага отказах.

Не мога да си обясня какво ме дърпа към него и не мога да кажа "КРАЙ", разбирам че той е най - подлото и жестоко същество на света, че не заслужава нито мен, нито която и да била друга докато не разбере значението на думите "връзка" и "обичам те".

Аз имам всичко което едно 23 годишно момиче иска от живота - миналата година се дипломирах/той е със средно образование/, вече работя и съм държавен служител/той не работи, а и не иска/, имам заплата, която ми стига за да съм задоволена и родители, който си дават живота за мен, имам кола, която мога да поддържам някак си/и той имаше, но я подари на брат си/ и въобще имам всичко за което мога да мечтая на тази възраст и най - вече има перспектива за развитие и бъдеще, което ако свържа с него, ще пропилея безвъзвратно.

Не искам от вас съчувствие и съжаление, не искам повече сълзи, разказах историята си за да опитам за пореден път да се отърва от тази тежест в сърцето си като споделя.