Редовно чета вашите истории с интерес и ето че се реших и аз да напиша своята. Зад гърба си имам 20 годишен неудачен брак 2 прекрасни деца и една извън брачна връзка, която продължава и до днес.                                 
Целият ми семеен живот премина в караници, побоища, раздели и събирания-заради децата.                               

На14г. от този мой брак в живота ми навлезе друг мъж. Дойде нов началник по млад от мен с 4г. работи няколко месеца с нас и реши че аз съм жената за него, а не тая с която живее .Той има 1 дете от нея и твърдеше че се е оженил заради детето-тя е забременяла докато са били студенти. Той не беше 100% сигурен че това дете е негово. Аз отначало  се дърпах но той с много настояване нежност и жестове ме накара да повярвам.                          
Всичко това ми липсваше цели 14 г., подадох се и започна една голяма гореща пламенна любов.6г. се криех лъжех съпруга си дори и децата си. Но след един побой в къщи реших-край с този живот-нали имам човек които ме обича защо да търпя, та те децата пораснаха и те започнаха да настояват да се разведа.                           

Разведохме се за 2 месеца без проблеми по взаимно съгласие като продадохме жилището разделихме си парите всеки си купи ново жилище, а децата останаха при мен.                               
Моят любим беше на 7-мото небе нали бях само негова. Да но той не беше само мой. Настоявах да се разведе и той, и започна едни овъртани. Даваше си сам срок а после забравяше какво е обещал. Сроковете станаха много годините също. Децата ми пораснаха и се задомиха. Аз останах сама ,майка ми 80г. получи инсулт и я гледам аз в къщи -на легло е.                                 

Изминаха 8г. откакто се разведох, моят любим не ме остави но не се и разведе.14г.ме убеждава че аз съм за него всичко не жена му. Ходим всяка год. на почивки през седмицата е2,3 пъти при мен. Ловец е и когато е сезона ходи на лов по2 дни като съчетава идването при мен. Помагаше ми и финансово с дребни суми но все пак помощ. Купи ми климатик от най скъпите.                               
НО!Случи се нещо ужасно. Никой и не го е помислял даже. Жена му се разболя от рак на белия дроб и за 1 г.си отиде.                             

Той го изживя много тежко,въпреки, че до последно беше с мен и не вярваше че тя ще почине. Аз знаех изхода от тая болест казвах му, но той не го приемаше. Когато това се случи той изпадна в депресия. Спря да ми се обажда на работата ме избягваше не ми вдигашеGSM, Затвори се в себе си. Беше ми много тежко чувствах се виновна за нещо което не разбирах,нали той определяше правилата.                         
Аз се занимавах с майка си, а той с дъщеря си15г.. Един ден и то много скоро след смъртта на жена му нагона  го доведе при мен.                               

Започнахме пак да се виждаме, но вече не е същото. Ще ходим след 20 дни на почивка, но съм със свито сърце, защото той вече не е същия любящ, а изнервен и все ще намери да ме упрекне за нещо.                               
Сега ми говори че не е предполагал колко много ще го заболи за нея защото никога не я е обичал, как се чувства той виновен за смъртта и, защото не я търсил за нищо и тя започнала да пуши по2 кутии цигари, но аз съм била чужд човек и не съм разбирала.

Сега започнах аз да му помагам с каквото мога. Взимам дрехите му от работата да ги изпера гладя и връщам. Когато имам възможност готвя и нося и за него и детето му 1-2 пъти седмично . Когато той може идва в къщи,досега е идвал 3 пъти но се крие от хората -пазел паметта на жена си -днес е 40 ден от както почина. А преди не се криеше и не му пукаше кой ще го види и дали ще и кажат.                    
Аз се питам-да чакам ли още 1,2 г ?та те минаха 8 .Ще отмине ли тая криза или е дошло време да се оттегля? Много ми е трудно да реша ,дайте ми съвет ще Ви бъда благодарна. Аз го обичам но не искам да се чувствам виновна и чужда .                             

Чакам вашия съвет .