Реших и аз да споделя с вас моята история понеже не знам какво да правя с живота си. И така омъжих се преди 6 години имам и дете вече на четири. Нещата между нас не вървяха и преди 9 месеца решихме да се разведем по взаимно съгласие. Детето естествено остана при мен.

Точно по това време съвсем случайно се запознах с един прекрасен човек. Той ми се обаждаше просто да ме чуе как съм, как е минал деня ми. Не сме се виждали повече изобщо, само телефони. Той ме канеше да се видим, но аз отказвах, не защото не исках да го видя просто бях много объркана от случващото ми се. Беше ми приятно да говоря с него споделях какво ми се случва в момента и така от ден на ден започнахме все по често и по често да чуваме, докато дойде момента в който бяхме буквално неразделни по телефона. Разделихме се с бившия ми вече мъж и аз започнах да се срещам с него.

Той живееше с жена без брак вече 6 год. нямат деца. Влюбихме се до полуда, той прие много добре детето ми, прекарвахме си страхотно. Той напусна общия им дом и се изнесе на квартира /малка стая/. Не можеше да дойде при мен понеже живеем в жилище на родителите ми сами с детето, но те не го приеха, мислеха че съм се разделила с мъжа си заради него и т.н. , че той няма нищо не може да се грижи за нас и ако искам да съм с него да се изнесем на квартира. В момента нямаме такава възможност, и за момента е така.

От проблемите с родителите ми имах проблеми и с него, понеже почти не се виждахме. Той на работа аз на работа, после детето от градина и нямаше време за нас. Веднъж в седмицата го взима баща му и това е времето да бъдем заедно. Но от толкова чакане за един ден в седмицата ние не можехме да му се насладим. Той започна да се дразни от детето не че не го обича ако ги видите отстрани направо ще ви дойде да заплачете и особено ако знаете, че той не е истинския му баща.

Дразнеше се от това, че не можем да излезем никъде да се позабавляваме и просто да се любим. Детето, детето, нямаше на кой да разчитам да го гледа. И така тези дни се държи супер странно, много е изнервен и казва, че се опитва но мисли, че няма да можем да живеем заедно, заради детето. Той не можел да си изживее любовта, че трябва постоянно да се съобразяваме с него, не можем да ходим никъде.

Знам, че ме обича с цялото си сърце и душа, казва и му вярвам, че би умрял заради мен, но бил нещастен. Моля Ви посъветвайте ме как да го накарам да се чувства щастлив с мен и детето ми. Аз не мога да живея без него обичам го безкрайно и ми е много добре с него и детето.

И той не иска да се разделяме, но напоследък обстановката е много изнервена, постоянно се караме за дреболии и вече не издържам и аз. Той мисли, че изход няма. В смисъл, че на квартира няма да се оправим със сметките, че ще работим само да си плащаме разходите и че няма да имаме пари за нищо.

Единствения вариант е да дойде да живее у нас, но нашите са непреклонни. Какво да правим за да не разрушим тези прекрасни чувства между нас. Наистина мисля че той е мъжа на живота ми. Той мисли, че аз съм най прекрасната жена на света и изобщо обичта ни е безкрайна и страдаме точно от това и двамата. Заедно сме а сме нещастни, защото не сме заедно в истинския смисъл на думата!