Ще продължа живота си сама
макар и да е трудно
ще се смея и ще страдам както досега
но всичко ще ми изглежда различно...
Някак цинично,иронично,познато,близко,типично...
Защото вече играта знам
пред мене колко пъти ти игра я
и казваше думите обичам
а аз учех се на правилата.
Разбрах ги най-накрая
и започнах и аз игрички да играя.
Забавни и в същото време безполезни
печални за този който ги изгуби.
Аз за първи и последен път изгубих с тебе
после всичко ми се изясни
не усети даже кога научи ме и мене
и колко скоро спря да ме боли.
Не научи как съм станала такава
защото погледнеш ли се виждаш чуждо лице
толкова маски сменил си за тая победа
че не знаеш дори дали имаш сърце!
Качил си се на сцена
и отдавна си само актьор.
лъжеш хората
и си се превърнал просто в един позьор.
Ако искаш да разбереш защо така промених се
ако искаш да знаеш защо вече не можеш да ме нараниш
погледни дълбоко в себе си, в душата вгледай се
само там можеш да намериш отговора си...
И гледа ме после, дълго ръцете ми държа
не разбираше че аз още спазвах правилата.
Че човек родих се а в демон се превърнах
че това се случи точно тогава когато си тръгна.
Искаш да не съм студена,искаш пак да усетиш от мойте устни любовта
искаш да съм онази същата,непроменена, но кажи ми не е ли съдба?
Спомни си как моята любов не ти бе нужна и как отхвърли влюбеното ми сърце
как за тебе станах непотребна,когато всичко ми отне...
Спомни си моите сълзи и как готова бях да ти подаря света
а ти просто искаше да играеш онази игра.
На правилата ме научи точно ти
а днес защо ли искаш да ги промениш?
ще ти кажа само едно-късно осъзна кога да спреш.
Защото днес съм по чужда от когато и да е
днес аз спазвам правилата и не влагам чувства ни сърце.
Кажи ми само една нещо
виж ме,вгледай се добре
този път отговори ми честно
в мен сега не разпозна ли истинското си лице?...