Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Любов
НЕ ТЕ ОБИЧАМ, ОБИЧАМ ТЕ
От: Щастливката, 24.06.2008
ПРИВЕТ НА НСИЧКИ.ИСКАМ ДА СПОДЕЛЯ С ВАС СВОЯТА КРАСИВА И КРАТКА ЛЮБОВ С ЕДНО ПРЕКРАСТНО МОМЧЕ..КОЛЕГАТА...
Всичко започна миналата коледа..Колегата,който ми беше колкото чужд толкова и обичан каза,че ще напуска,защото шефа не го пуска да си отиде за празниците..ТОЙ е от провинцията.Още тогава усетих трепет в сърцето.В край на сметка ТОЙ остана да работи при нас.За 6м.отношенията ни ту бяха приятелски,ту вражески.Казах му че го харесвам и искам просто да изпия едно кафе с него,но той така и не се съгласи.
Скарахме се и не ми говори 2седмици...След това станахме приятели и си споделяхме болките и радостите.СЪВЕТВАХ ГО ДА СЕ ПРИБЕРЕ В РОДНИЯ ГРАД,ЗАЩОТО ТАМ СА БЛИСКИТЕ И ПРИЯТЕЛИТЕ МУ...СЪВЕТВАХ ГО БЕЗ ДА ЗНАМ,КОЛКО МНОГО ЩЕ БОЛИ...НА 21.06.минахме да го вземем с колата за да отидем заедно на работа...ЕТО ЧЕ НЕИЗБЕЖНОТО ЩЕШЕ ДА СТАНЕ ФАКТ ДНЕС..
По пътя сподели че днес ще си пусне молбата за напускане и ще се прибере в родния град ЗАВИНАГИ..намерил си работа там...Работих със свито сърце и го избягвах,когато пушех.ТЪКМО БЯХ ВЛЯЗЛА ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ И ТОЙ ВЛЕЗЕ.ЗАПАЛИ ЦИГАРА,ПРИБЛИЖИ СЕ ДО МЕН..ИЗПРАВИХ СЕ С ГОТОВНОСТ ДА \"БЯГАМ\",НО ТОЙ МЕ ПРЕГЪРНА И ЦЕЛУНА.КАЗА МИ ЧЕ МЕ ОБИЧА И ВИНАГИ ЩЕ МЕ ОБИЧА.
Последваха няколко целувки и сълзи от моя страна.НЯМАХ ПРАВО ДА ПЛАЧА ЗАЩОТО АЗ ГО СЪВЕТВАХ И ПОУЩРЯВАХ ДА ПОСТЪПИ ТАКА,А И НАЛИ БЯХ НАРАБОТА И РАБОТЕХ СКЛИЕНТИ-БЯХ ДЛЪЖНА ДА СЛОЖА ЖЕЛЕЗНАТА МАСКА И ДА СЕ УСМИХВАМ НАСИЛА,А СЪРЦЕТО МИ СЕ КЪСАШЕ..Помолих го да излезе,затворих се в тоалетната,поплаках и си оправих грима..
СЛОЖИХ МАСКАТА И ИЗЛЯЗОХ ДА РАБОТЯ...ПРИ ВСЯКА СЛЕДВАЩА ЦИГАРА,ПОЛУЧАВАХ ПО ЕДНА ЦЕЛУВКА,ГОРЧИВА И СЛАДКА..Едно обещание за дълго приятелство и писане по skaipa.Дали това обещание ще бъде спазено и приятелството ни ще продължи времето ще покаже..За сега ми устава сама надеждата,ЧЕ ТОЙ НАИСТИНА ЩЕ БЪДЕ ДОБРЕ,КОГАТО СЕ ПРИБЕРЕ.
Пожелавам му УСПЕХ В ЖИВОТА И НИКОГА ДА НЕ ПРЕКЛАНЯ ГЛАВА ПРЕД ТРУДНОСТИТЕ.А АЗ ЩЕ СИ ОСТАНА В ГАДНАТА СОФИЯ И ЩЕ ГО ЧАКАМ,АКО ЕДИН ДЕН РЕШИ ДА СЕ ВЪРНЕ И С УСМИВКА ДА МЕ ПРЕГЪРНЕ.Не искам любовта му,защото коварна е тя,моля се само да ме остави сама,да продължи по пътя суров и никога да не разбере какво е да плачеш от самота,когато си отиде любовта..p.s.ВЪПРЕКИ СТЕЧЕНИЕТО НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА,АЗ СЕ РАДВАМ ЧЕ УСПЯХ ДА СЕ ДОКОСТНА ДО СЪРЦЕТО НА ЕДИН ПРЕКРАСЕН ЧОВЕК.
Всичко започна миналата коледа..Колегата,който ми беше колкото чужд толкова и обичан каза,че ще напуска,защото шефа не го пуска да си отиде за празниците..ТОЙ е от провинцията.Още тогава усетих трепет в сърцето.В край на сметка ТОЙ остана да работи при нас.За 6м.отношенията ни ту бяха приятелски,ту вражески.Казах му че го харесвам и искам просто да изпия едно кафе с него,но той така и не се съгласи.
Скарахме се и не ми говори 2седмици...След това станахме приятели и си споделяхме болките и радостите.СЪВЕТВАХ ГО ДА СЕ ПРИБЕРЕ В РОДНИЯ ГРАД,ЗАЩОТО ТАМ СА БЛИСКИТЕ И ПРИЯТЕЛИТЕ МУ...СЪВЕТВАХ ГО БЕЗ ДА ЗНАМ,КОЛКО МНОГО ЩЕ БОЛИ...НА 21.06.минахме да го вземем с колата за да отидем заедно на работа...ЕТО ЧЕ НЕИЗБЕЖНОТО ЩЕШЕ ДА СТАНЕ ФАКТ ДНЕС..
По пътя сподели че днес ще си пусне молбата за напускане и ще се прибере в родния град ЗАВИНАГИ..намерил си работа там...Работих със свито сърце и го избягвах,когато пушех.ТЪКМО БЯХ ВЛЯЗЛА ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ И ТОЙ ВЛЕЗЕ.ЗАПАЛИ ЦИГАРА,ПРИБЛИЖИ СЕ ДО МЕН..ИЗПРАВИХ СЕ С ГОТОВНОСТ ДА \"БЯГАМ\",НО ТОЙ МЕ ПРЕГЪРНА И ЦЕЛУНА.КАЗА МИ ЧЕ МЕ ОБИЧА И ВИНАГИ ЩЕ МЕ ОБИЧА.
Последваха няколко целувки и сълзи от моя страна.НЯМАХ ПРАВО ДА ПЛАЧА ЗАЩОТО АЗ ГО СЪВЕТВАХ И ПОУЩРЯВАХ ДА ПОСТЪПИ ТАКА,А И НАЛИ БЯХ НАРАБОТА И РАБОТЕХ СКЛИЕНТИ-БЯХ ДЛЪЖНА ДА СЛОЖА ЖЕЛЕЗНАТА МАСКА И ДА СЕ УСМИХВАМ НАСИЛА,А СЪРЦЕТО МИ СЕ КЪСАШЕ..Помолих го да излезе,затворих се в тоалетната,поплаках и си оправих грима..
СЛОЖИХ МАСКАТА И ИЗЛЯЗОХ ДА РАБОТЯ...ПРИ ВСЯКА СЛЕДВАЩА ЦИГАРА,ПОЛУЧАВАХ ПО ЕДНА ЦЕЛУВКА,ГОРЧИВА И СЛАДКА..Едно обещание за дълго приятелство и писане по skaipa.Дали това обещание ще бъде спазено и приятелството ни ще продължи времето ще покаже..За сега ми устава сама надеждата,ЧЕ ТОЙ НАИСТИНА ЩЕ БЪДЕ ДОБРЕ,КОГАТО СЕ ПРИБЕРЕ.
Пожелавам му УСПЕХ В ЖИВОТА И НИКОГА ДА НЕ ПРЕКЛАНЯ ГЛАВА ПРЕД ТРУДНОСТИТЕ.А АЗ ЩЕ СИ ОСТАНА В ГАДНАТА СОФИЯ И ЩЕ ГО ЧАКАМ,АКО ЕДИН ДЕН РЕШИ ДА СЕ ВЪРНЕ И С УСМИВКА ДА МЕ ПРЕГЪРНЕ.Не искам любовта му,защото коварна е тя,моля се само да ме остави сама,да продължи по пътя суров и никога да не разбере какво е да плачеш от самота,когато си отиде любовта..p.s.ВЪПРЕКИ СТЕЧЕНИЕТО НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА,АЗ СЕ РАДВАМ ЧЕ УСПЯХ ДА СЕ ДОКОСТНА ДО СЪРЦЕТО НА ЕДИН ПРЕКРАСЕН ЧОВЕК.
