Здравейте на всички читатели.

Днес реших и аз да споделя моята история,както и да прочета вашите мнения.
Всичко започна преди две години.Запознахме се с Него,беше чаровен и много мил.Не беше красавец,но ме спечели с обноските си,с отношението си и изобщо като човек.Тогава аз бях на 21, а той на 29.

Годините му личаха наистина,а аз дотогава излизах с момчета на моята възраст.От разликата в годините почна всичко-почнах да се оглеждам за други момчета. А него го пренебрегвах по много груби начини. Беше ме срам да го извеждам сред моите приятели (те ми се присмиваха, казваха че е стар за мене, че е грозен и такива неща), не казвах на родителите ми за него, а той ме представи на неговите чудесни родители, приеха ме много добре.

Така аз му казах че искам време и той ми го даде.Аз обаче вместо да мисля за НАС мислих как да си хвана друг приятел, глупаво от моя страна. И да успях много бързо стана всичко с едно друго момче. Мислих че го обичам и зарязах човека който даваше живота си за мен.

Това и до днес не ми дава мира. Преди месеци му писах дълго писмо ,в което му се извиних за всичката болка.

Той само ми прати много усмивки и ми писа да съм спокойна .Но не съм, мисля че сега съм готова да му дам всичко, което той е искал преди от мен, но не намирам думи и начин да му го кажа. Той не е ангажиран в момента. Кажете как да постъпя: да го оставя да си живее вече спокойно или пак да вляза в живота му.

Мисля, че никой не ме е обичал толкова много и истински,с никой не ми е било толкова хубаво(сексуално също).Аз също го обичам но незнам дали това е любовта за него дали не заслужава някой който да го обича повече.

Дайте ми съвет.

Благодаря за отделеното време!