На 32 години съм. От 6 години живеем заедно. Деца нямаме все още. Живота ми с него е спокоен, сигурен, отдавна се научихме да се разбираме, да си прощаваме, да правим компромиси, разговаряме за проблемите си и много рядко се караме. Той е уравновесен, спокоен, със стабилна професия-мъж
мечта. Живеем тих и еднообразен живот, но няма страст, тръпка, a и сексът е под всякаква критика. Има една поговорка: "В едно семейство трябва да има секс и пари - иначе нещо не е наред". И това е самата истина.

Задавах си въпроса "Достатъчно ли е това което имам?" Май не, преди 2 години му изневерих. Привличане, флуиди, химия, не знам как да го нарека. Като съм с него летя, щастлива съм, секса е супер, не го обичам (поне така мисля), просто секса е страхотен, кара ме да се чувствам жива. Паснахме си в леглото, иначе e нестабилен, нервен, караме се, не знае какво иска още от живота. Пълна противоположност.

Питам се с кое по-лесно се живее, спокойствие и сигурност или тръпка и емоции? На тази възраст има ли време за рискове и експерименти? В едно семейство трябва да има секс и пари, а когато трябва да избираш м/у двете, кои е по-добрия вариант? Разумът или сърцето? И двете ca със собствено мнение за това кое е добро и кое е зло.