Здравейте. Нека ви разкажа моята история. Може би е банална, но е реална. Дълга е... Та.....

Кога започна всичко?? Беше преди половин година- точно в този момент преживявах психически тормоз (наистина) от бившо мое гадже А. и тогава най-добрият ми приятел И. много, много ме подкрепи. Направи страшно много за мен. Бяха приятели с |А., но не и вече... Какво ли не преживяхме със него. Беше повече от приятелство, макар и не на думи. Бяхме почти неразделни. Обаче, когато през март аз му го казах, т.е. казах, че имам чувства, които не са приятелски, той се отдръпна. Слава Богу точно тогава заминах за Париж. И не мислех много за него, но той се обади и ... когато се върнах отново бяхме НИЕ. едно, както винаги е било, надявам се и да бъде, но сега всичко е различно...

Тогава, като се върнах, имахме прекрасни 3 седмици. Бяхме на изучаване, така да го нарека, из България. Бяхме къде ли не. Все заедно! Като се прибираме, често с колегите оставаме в някое кафене. Те там са три, четири. И ние с него сме си били заедно винаги. Те не казваха (дори, когато бях сама) "прибираш ли се?", а "прибирате ли се"...

Разбирате ме... ЕДНО! А заедно сме изглеждали много щастливи, знам го, така и бяхме. Толкова прегръдки и въздишки, усмивки и мили думи предизвикваха в моето сърце надеждата, помагаха и да не умре. А мен, всички тия прекрасни наши мигове, ме правеха не само щастлива, а и силна. Вярвах, че скоро ще сме заедно и ще е хубаво. Така предизвикахме много завист и кой ли не се опита да ни раздели. Мога да изброя поне 10 човека, но има ли смисъл? Не. Те са нищо за Вселената, за мен и за него!

Имаше едно парти в края на март. Тръгнахме си заедно за вкъщи, както обикновено. Преди това той ме носеше на ръце, за да покаже, че е силен. Еххх, това е И. !

После по пътя ме гушкаше, но изведнъж каза, че мисли да се събере с К. Не знаете колко го унижи това момиче, обаче, защото е много лесна и лека, той я искаше. Аз бях убедена тогава, а и сега, че той и тогава е обичал мен. Но тия думи ме съсипаха. Бяха минали 2 месеца, откакто знаех , че съм ВЛЮБЕНА в него, два месеца без нощ, в която да не го сънувам...два, два месеца са нищо, нали?

Имаше и още и кого залъгвам, още ще има. Като ми каза това аз щях да заплача, но се усмихнах и не си спомням какво му казах...и без друго ме беше прегърнал в този момент, както във всички други тежки моменти... Една лъжа може да убие хиляди истини, но има една истина- любовта, тя е безсмъртна. Обичам го, хора скъпи, обичам го много, защото е смисъл. На партито ме прегръщаше, целуна ме по бузата и беше една ужасно красива, незабравима вечер.

Всички разбраха, че с него се обичаме. След три дни той тръгна с К. Аз се поболях. Тя никога не го е обичала. Направи го, защото ме мрази. Защо ме мрази не зная. С И. не си говорихме почти 10 дни и аз мислех, че това е краят. Мислех да го оставя с голямата му любов, но знаех, че тя пак ще го унижи и то много скоро. Болеше ме, както никога не ме е боляло.

Толкова много лювов, мечти, надежди и красиви моменти, които е безсмислено да разказвам, защото едва ли друг може да разбере. Мислех, че това е ... че съм изгубила, но се върнах на работа, то не е точно работа,де... Вече бях готова да ги видя заедно.

Бях надраснала болката на загубената мечта с него да гледам звездите, да го прегръщам, когато аз искам... И бях решила да остана до него! Какво като ме боли? Нали К. няма да си постигне нейното. НИЕ сме ЕДНО със или без К., А.,Б., В., Г., Д. и т.н. Той беше моята звезда и аз неговата. Това често си го казвахме. В погледа му тогава имаше страх, може би заради болката в мен. Когато К. ни видя с него да си говорим така, както винаги, да се гледаме по същия начин, да се смеем чисто, тя побесня, направи сцена. Но той винаги е искал едно нещо от нея, не му пукаше толкова. Преди да си тръгна, ме помоли да го изчакам. Аз се изненадах и се съгласих...колкото и да исках да му кажа да се прибере с неговата к.рва. Не... аз никога не му държа сметка.

Той си отиде до тяхната стая, обаче спря, погледна ме, въздъхна и каза: "Еех, Малина..." |Това значеше много... може би- съжалявам за болката, съжалявам, че страдаш, извинявай за всичко, благодаря ти, че си с мен, а може би просто ОБИЧАМ ТЕ...

После колата, с която се прибирахме се развали. Разказа ми защо е с нея, определено не му прави чест. Но ме успокои. Аз обаче имах флирт с друг. Той също не ми прави чест...След време ми каза, че ме обича, продължихме си като най-добри приятели. ПРегръдки, целувки, вечери с тъжни погледи. Зашо? Защо не бяхме заедно...

На една разходка с цялата група аз и той открихме два кръста в Рила. Пишеше "Любете друг друга." И така на 7 юни бяхме на косъм. Цяла вечер прегърнати, лежахме, докосвахме се... и после пак НАЙ-ДОБРИ ПРИЯТЕЛИ.

Заминахме пак цялата група, е почти цялата, из Италия...Това беше мечтаното от мен пътешествие. Там обаче той се отдръпна много,сякаш бебше друг. Бях съкрушена, да, но пак прекарах добре. Мислех, че няма да му простя. Но в България си беше моят И. Аз дълго му се сърдех и за 1 път. Няколко седмици го мразех. Той ми писа, писа...пита ме дали имам друг. Което е така отчасти. И сега ми стана много мъчно за него, защото от една седмица беше на море с братовчед си и трябваше да е до сряда... Гледам телефона и ми си плаче, и искам да му звънна, но егото ми ме спира, а много ми липсва. Но след 10 мин. той ми писа...Напомни ми, че трябва да ходим на плаж :)!

Обичам го толкова много.

В Италия обаче се опознах със С. Той е прекалено странен, мил и все пак странен. Просто видя, че ми е тъжно и беше с мен. Третата вечер бяхме в един ужасен хотел. Без климатик!!! В мойта стая няма прозорец, освен на тавана, който гледа към звездите. Та със С. Бяхме заедно на всякъде и се привързахме много един към друг. Там, в гадния хотел, се скарах с приятелкато ми и бях в стаята сама. След вечерята със С., която бе много изискана, като всичко с него, се прибрахме. Видях И. с една, отидох до стаят на С. и още двама приятели. Тя беше прекраснаи имаше много хора, които бяха на терасата им. Аз исках там да спя...мечтата ми е била да спя на тераса. Бях в лошо настроение, С. го нямаше... прибрах се, но там не се дишаше и отново ревах, ревах... Не съм депресирана идиотка, не си мислете...

След 20 минути дойде С. измъкна ме от тоя горещ ад и спахме на неговата тераса. Беше прекрасно и неочаквано. Забравях за И. и започвах да харесвам новия си приятел. После също спахме заедно, но дори ме сме се пипнали, нищо повече от спане! Скарахме се нещо и ми беше много тъжно, като се сдобрихме, разбрах, че и на него му е било така. А много близки бяхме. Прибрахме се обаче и аз сякаш загубих част от мен. Още тогава се видяхме в нашия град, после пак и пак.

Чуваме се имаме тръпка, може и да се получи. Аз се надявам. Приятно ми е с него, той знае много за мен...сега се чухме. Даа, отчасти е изместил И. от съмнанието ми, от разума. От сърцето ли? Ех това сърце още иска да страда?

И сега и двамата имам по нещо.Обичам ги. Любовта е силата,спасира Света от много беди, но от една не могла- от болката, която причинявала сама!!! Влюбена съм в Звезда, не рок звезда, а такава- Горе. Красива, истинска, вечна, такава...

НЕОПИТАНА И ПОЧТИ невъзможна. Харесвам и едно момче...
Не ви питам с кое да бъда, защото нямам избор. С. е разлечин и ме прави щастлива, гледа ме нежно,води ме къде ли не. И. е спокоен, няма го за лятото и ми липсва по-малко, защото е завинаги в мен!

Благодаря, ако сте прочели това. Моля ви: обичайте се и не правете възможното в невъзможно...