Здравейте!

Не знам как да започна историята си, затова ще карам така, както в момента ми идва като последователност, като емоции, като усещания, като всичко... Пиша тук, понеже се надявам и на женски мнения, колкото и болезнени да са...

Бяхме заедно малко повече от две години. В момента аз съм на 27, а тя на 21. Живеехме разделени, в различни градове при това (няма значение кои). Понякога не се виждахме по месец-два. Но въпреки това връзката ни беше изключителна. Всеки път чакахме с нетърпение мига, в който ще се видим и ще прекараме седмица заедно. Имахме планове за бъдещето. Да живеем заедно, да си имаме собствен дом, да си създадем семейство, да сме си верни един на друг, независимо от това какво ни поднесе съдбата. Беше наистина прекрасно.

До момента, в който тя реши, че иска да замине на студентска бригада на другия край на света. Пуснах я. Исках да се уверя, че 4 месеца раздяла не могат да променят чувствата, не могат да променят това, което сме градили досега. Бях сигурен, че всичко ще си продължи по старому след като се прибере. Тя също беше сигурна и дори повече - когато аз имах някакви леки съмнения или страхове, тя беше тази, която ги разсейваше на мига.

Всичко беше нормално през първия месец. Комуникирахме си постоянно, по всичко личеше, че привързаността и чувствата и от двете страни дори се засилват. Бях наистина щастлив от този факт. Започнах да действам по плановете ни - когато тя се прибере, да заживеем заедно. Събрах доста пари, намерих хубаво местенце в нейния град, приятели ми предложиха и няколко варианта за добра работа там. Общо взето бях уредил това, което и двамата мечтаехме да имаме като начало на съвместното ни съжителство. Но от един момент нататък започнах да се притеснявам - тя спря да ми пише, след около 20 дни без никаква вест от нея получих писмо, в което ми обясняваше, че нещо се случва с нея и е много объркана. Какво преживях в този миг - дори не искам да се връщам към това... Не знаех какво става, не знаех как да реагирам... Последва ново писмо, в което ме уверяваше, че ме обича, но че едва ли ще успеем да се справим с това, което се случва с нея.

Вече започнаха да ми минават различните варианти през главата. Чувствах се ужасно - всичко това се случваше и продължава да се случва вече в продължение на около 2 седмици. Снощи говорихме и разбрах, че си е намерила друг и че вероятно ще остане с него там, на другия край на света... Въпреки това продължавала да ме обича и била много объркана. Поиска време, в което да си изясни нещата. Време, в което аз ще продължа да умирам от болка и да не мога да спра да мисля как докато умирам от болка, тя е с друг, прегръща го, целува го, шепти му нежни думички... Нямах смелост да я попитам дали е спала с него, но предполагам, че е...

Та, това е. Не знам какво да правя. Не мога да ям, не мога да спя, почти всяка нощ се въртя в леглото до сутринта и понякога, но само понякога успявам да заспя за по няколко часа. Свалих повече от 5 килограма за тези две седмици, треперя, замаян съм и изобщо съм неспособен да се захвана нищо... Аз лично, за себе си, оценявам шансовете тя да се върне в България на може би 10%. Готов съм да й простя и да забравя всичко. Дори и да не се върне - пак съм готов да й простя и да й пожелая щастие. Но много искам да се върне... Не знам дали има на какво да се надявам...

п.п. В същото време ми откриха сериозна болест, за която обаче не искам да й казвам. Не искам да направи нещо от съжаление. Не знам какво да правя...