Здравейте, искам предварително да благодаря на всички, които ще прочетат това и на онези, които ще решат да ме посъветват.
Миналото лято се запознах с един невероятен човек. Той е французин и беше дошъл в БГ на почивка.

Сприятелихме се излизахме заедно, но нищо повече. Но последната вечер преди да замине прекарахме заедно. Не сме правили секс, но беше наистина приятно. Той ми каза, че ще се върне аз разбира се не му повярвах, но след месец и половина той се върна. Стоя тук 2 седмици и постоянно бяхме заедно. плащаше сума пари за стая в хотела, а спеше с мен и моята съквартирантка в служебната квартира-стая 2 на 2! Но и тези две седмици приключиха доста бързо когато на човек му е хубаво и времето лети.

Каза ми, че ще се върне зимата. Но не се върна, нямало чартъри и билетите били много скъпи. Но поддържахме интернет и телефонна любов. Изпраща ми и колети с различни подаръци. Никой никога не се е държал толкова мило с мен. Манталитета на французите е съвсем различни, а на една жена какво друго и трябва освен да и казват колко е прекрасна на я водят на чудесни и романтични места и да се отнасят с нея като с кралица...

Но зимата мина, дойде пролетта а той не се върна и каза, че ще дойде чак лятото. Правихме планове, търсихме решение как да сме заедно, но вариантите са или той да дойде тук или аз да замина там. Той обмисля да купи къща тук, а аз да замина да уча. Въпреки че тук вече завърших висшето си образование.

Всичко чудесно, но тук аз срещнах мъж, с който всичко върви гладко. Моя французин си дойде и аз му казах, че между нас не може да има нищо докато не измислим как да сме постоянно заедно. Не исках да се привържа пак към него и да страдам още 1 година.

Но когато го видях сърцето ми трепна. Толкова много исках да го прегърна да го целуна, стомаха ми се сви, цялата се разтреперих и се разплаках от вълнение. Все пак явно още имам силни чувства към него. Той отново си замина, но след 2 седмици идва тук. И между другото разбрах , че след като съм го отрязала вилнял с някаква девойка. Разбирам го.

Въпреки че му казах, че е лъжец и не искам да го вий дам повече. Той ме подлуди с смс-и и обаждания. Накрая говорихме и той ми се извини поради ред причини. Както казах разбирам го и мен да отрежат и на мен ще ми се ходи.

Та сега идва най-страшният момент-дали да замина и да знам, че ще сме заедно дали щастливи или не само Господ знае или да си стоя тук и да си кротувам. Този шанс идва веднъж в живота искам да се възползвам, но ме е страх и ми е мъчно, че ще нараня човека до мен. Но ако не пробвам ще съжалявам. Да гоня ли дивото или да си бъда с питомното?

ПС: Моля не ме съдете знам, че е ужасно да залъгвам и двамата, но всичко е поредица от грешки, а сърцето си иска своето...