Мили дами,

много ви благодаря предварително за оказаното съдействие и за съветите които вероятно ще намеря тук.

Преди година се запознах с едно много мрачно момиче , което предприемаше всяка стъпка в живота си много плахо и с много малки очаквания.
Тя ми плени сърцето не знам как не знам и защо просто се случи.Имахме невероятни моменти показах и живота такъв какъвто аз го виждам и хубавото и лошото.Щастието си беше при нас копнеех всеки миг да съм до нея да се любувам на усмивката и на прегръдките й.Целувките бяха най сладките които някога съм имал възможността да получа.А сега плача и съм отчаян и не знам какво да правя и нямам такива приятели с които да разговарям по тази тема и нямам от кой да получа съвет или надежда.

На 25 години съм, тя е на 18 трябва да съм напълно откровен за да може да ми помогнете.За всичко съм и първото момче в всяко отношение бях специален и оценявах това докато не дойде един момент в който в мен не се породи някакво желание да я направя идеална за мен ( сякаш не беше , но кой да ти забележи това).Липсваха и единствено приятели в живота й.Такива на които може да разчита и за това пак бях насреща до този момент...

Започнах да се заяждам с нея пренебрегвах я , купих си някаква тъпа компютърна игра на която се отдадох напълно и изобщо сякаш я игнорирах от живота си все едно не бях това аз - а всъщност си бях и нямам оправдание и напълно осъзнавам вината си и колко отвратително съм се държал с моето буби. Тя идваше плачеше на вратата ми и аз се отпусках за малко един ден в който беше наред и на следващия това нещо ме сграбчваше отново и пак идваха караниците ... и пак я наранявах.

Предполагам вече имате някакви заключения но нека довърша.Дойде една ужасна седмица в която не се видяхме изобщо след година в която бяхме споделяли всичко и тогава не я бях загубил да го уточня или по скоро не го знаех още.Та в тази седмица аз разбрах че я обичам до безкрай просто не мога да намеря думичка с която да опиша чувствата си

.Видяхме се разходихме се в морската и ми беше много, много тъжно и постоянно ми се плачеше и не знаех какво да правя как да и кажа че съжалявам изобщо пълна катастрофа.

Поговорихме си тя ми каза че чувствата са и намалели и така и иска да градим всичко отначало и иска да сме си само приятели за сега.И просто не зная от къде да започна какво да направя как да си я върна до мен защото не искам друго освен любовта и и упорита която ми дава и всички нежни постъпки на които е способна.

Каза ми че съм унищожил 90 процента от това което съм имал от нейна страна.ДО сега съм бил влюбен дори имаше едно момиче към което и до скоро имах някакви чувства но се изпариха сърцето ми е цялото за буби и не мога без нея и ме боли и не мога да мисля и не зная какво да правя и няма с кой да споделя тук в Бургас и се моля всеки ден да усетя топлината в прегръдките й.

Не сме се разделили окончателно въпреки че тази вечер тя имаше сили да ми каже че може без мен и че ще се радва ако си намеря друго момиче което да обичам за да съм щастлив и че не иска да ме наранява.А аз как да и обясня, че не искам друго момиче че искам тя да е до мен и че сърцето ми се свива от болка и не мога да спра да плача и да се виня и не мога да махна това чувство в корема ,което ме убива отвътре.

Още нещо което не знам дали е важно но наистина искам да си я върна и вярвам че не е загубено всичко и не искам да повярвам в друго :каза ми че е очаквала от мен да съм силен и за двама ни а аз не съм го правил и че не вижда в общи линии това което е видяла като сме се запознали , но още ме обича.Но се държи студено и отдръпнато и вече не съм най важен за нея.

Съжалявам за обърканите мисли и за печатните грешки и много, много ви благодаря за цялата подкрепа и съвети които се надявам да намеря тук.