Объркана с топлина и болка в сърцето реших да споделя моята история с надежда някои да ми даде съвет. На 33 год съм омъжена по любов с добро разбирателство и щастие в брака си.. Мъжа ми е чудесен човек и приятел, не мога да си представя живота си без него.

Всичко беше чудеско докато не срещнах  "него" - беше съвсем случайна и безобидна среща в едно кафе. Бях чувала че има любов от пръв поглед, но не вярвах че някога ще ме сполети - беше като гръм от ясно небе!

Не можех, не исках да се поддавам, за мен брака е много важен. И ето ме тръпнеща, със свит стомах от вълнение като влюбена ученичка, аз омъжена и горда, с добро име в обществото.. Не можех да си тръгна, не исках, нещо ме теглеше, някаква сила и страст ме привличаха към "него" - режисъор човек на изкуството, пълна противоположност на мъжа ми. Не можех да мисля за нищо друго освен колко адски приятно ми беше с "него". Наслаждавах се на всеки един момент заедно като за последно..

Никой никога не ме е дарявал с толкожа обич, нежност и любов.. Миговете с "него" са блаженно щастие което не подозирах че съществува. Изпепеляваща страст която ни кара да желаем един друг още и още, забравили напълно за действителността..Обичам мъжа си но по съвсем друг начин..

Ахх казах си как можа на мен да ми случи??!! Не мога и не искам да се разделя с \"него\" въпреки че той живее много далече. Тръпна в очакване на всеки един негов SMS с надежда да го видя пак скоро. Дали времето и разстоянието ще ме накарат да го отдалеча от сърцето си? Как да забравя и да живея по старому?

Благодарна съм за щастието, което съдбата ме дари.. Как да продължа да живея живота си нататък??