Здравейте отново, пиша за втори път, а това е продължението на „Споделена любов, а изгубена :(„

Не съм вярвала, че споделянето в писмен вид на непознати хора, би ми помогнало толкова много, но предния път нищо друго не можа да ме измъкне от дупката така бързо както Вашите коментари, за което страшно много благодаря! Може би, когато човек е безпристрастен страничен наблюдател вижда фактите по-реално.

И така, реших пак да се обърна към вас за съвет. Леко-полека се опитвам да забравя този, в който се влюбих, понякога се чуваме или си пишем, приятно ми е и не искам да се лишавам от това ... поддържаме нещо като приятелска връзка, споделяме си някои неща ... но този път темата ми не е за него, а за този, когото напуснах заради него!

А именно – бившият ми приятел, който иска пак да ми е настоящ, в което няма нищо лошо, освен това, че аз не го обичам. Изпитвам някаква обич към него, защото е стойностен човек и защото сме преживяли много прекрасни мигове и имаме незабравими спомени, но никога не е имало онази тръпка при влюбването, която те кара да се самозабравиш от щастие. Нямаше я дори в началото на връзката ни, още от тогава всичко си беше улегнало, кротко и спокойно, само 3 години съвместен живот, а имаш чувството, че 20 са минали ! И не става въпрос за скука, никога не ни е било скучно, но не го обичам така, както трябва, така както мога и искам да обичам човека до мен, да съм му предана, отдадена и вярна, просто не мога ... с него не се получава :(

Осъзнах нещо, което си е абсолютна ирония ... два пъти съм се влюбвала, и двата пъти един и същ човек ме успокоява! Първият път беше когато се запознахме: тогава още проливах сълзи по първата си любов, и сега отново той е човекът, който иска да е до мен в този тежък момент!

Наистина ли ме обича толкова много? А аз защо съм толкова глупава, че не мога да го оценя? Ами нали за такива мъже си мечтаем или греша? Колко ли ще е хубав и щастлив живота ми ако само можех да се влюбя в него!

От две седмици излизаме на срещи, приятни са, много си говорим за всякакви неща, винаги сме имали теми за разговор, смеем се, държи ме за ръка ... сякаш нищо не се е променяло. Аз изглеждам щастлива, всички ми го казват ... но вътрешно не се чувствам така, гледам настрани търсейки някой чужд поглед, липсва ми страст, липсва ми трепет, нямам желание за секс с него, дори нямам и кои знае какво желание за целувки!

Насилвам се! Правя го защото знам, че той е идеалният партньор, който никога няма да те разочарова, винаги ще е до теб и никога няма да те нарани, но кажете ми, как да се влюбя в него? Как да накарам сърцето си да го иска? Защо винаги се захласваме по неподходящите, а не оценяваме истинското добро, което друг мъж ни предлага?

Приятелите и родителите ми са на мнение, че трябва да се чувствам като най-голямата щастливка, за това, че съм с него, а аз се разкъсвам отвътре и вече незнам, кое е правилно и кое е грешно! Знам, че в една връзка единият винаги обича повече от другият, а от коя страна е по-добре?

Дали да продължа с него и да знам, че ще съм обичана? Ами ако след време отново се влюбя в друг , за 3-ти път? Не искам и не бива да разигравам същият сценарии, този път решението ми трябва да е окончателно.
Моля ви, помогнете ми да взема правилното решение ...