Здравейте, не ми беше лесно, но реших да споделя моята история.

Преди 3 години се разделих с бившия си приятел, с когото бяхме заедно близо 3 години и половина.Любовта ни беше едно от най-вълнуващите преживявания в живота ми, толкова истинска и силна. И двамата си бяхме един за друг първи в секса. Абсолютно всеки ден бяхме заедно и всеки път се чувствах най-обичаната и желана жена на света. Той е от мъжете, които винаги ще ти се притекат на помощ, върши всичко с голям ентусиазъм, съчетано с перфектната му визия може да се каже само едно - мъж като слънце.

Мечтаехме да се оженим и да имаме детенце, плод на истинската ни любов. Всички много ни се радваха. Беше толкова приказно, но последната година от връзката ни всичко се промени. Основната причина за това беше неговата задушаваща ревност и недоверие още от момента, в който разбра, че искам да стана студентка и то редовна. Ние сме от малък град, той се е устроил, има си бизнес и свой дом, и това означаваше, че ще се виждаме може би по-рядко.

Започна напълно неоснователно да се съмнява в мен за всяко нещо, позволяваше си да ме нагрубява, от което толкова ме болеше, но винаги му прощавах, обяснявах му чистите си намерения(бях склонна да си пътувам всеки ден заради него, то така си и стана впоследствие), говорех му спокойно за всичко, но той не разбираше от дума.

Арогантните му обиди се ръсеха все-повече, колкото наближаваше записването ми в университета, дори имаше случаи, в които ми е посягал, с думите : \"ти трябва да разбереш че каквото кажа аз, това ще става\"(един вид да ме е страх едва ле не от него) Както разбирате връзката ни стана един низ от прекрасни, но и много болезнени моменти през последната година. Мисля, че всяко уважаващо себе си момиче не би търпяло обидите без причина и лошото поведение.

Чашата преля точно няколко дни преди да започна да уча, тогава той ме насили да правим секс(никога не съм вярвала, че може да се случи това), няма да говоря за този момент,понеже изпитвам срам и силна болка в душата си от случилото се. На следващия ден събрах сили и скъсах с него, можете да си представите какви груби клетви и обиди си отнесох,той ми заяви с ярост, че никога няма да срещна мъж на Земята, който да ме обича по-силно от него и че от сега нататък ще бъдем непознати един за друг и то защото аз така съм била си избрала (да уча и да се развивам), не издържах повече, чувствах се изцяло захлупена и потисната от него.

Сега аз съм на 22 години (тази година живот и здраве ще завърша бакалаварската си степен), а той е на 26(прекарва времето си предимно в градчето, работейки).През 3-те години от нашата раздяла той беше сам, и сега няма приятелка, имам предвид сериозна приятелка.Но при мен нещата се развиха по друг начин.

Седем месеца след раздялата ни срещнах човек, който ме накара отново да се почувствам ценна и неповторима, даде ми нежност, която толкова ми липсваше в последно време, понеже се бях затворила в мъката си.Той е на 28 години и е доста по - уравновесен от него , уважава ме и ми дава свобода, която много ценя и оправдавам. Заедно сме от 2 години и правим вече планове за съвместното ни живеене.

Аз съм много чувствителна, не мога да забравя предишната си любов, наистина е така въпреки болката, не мога да го забравя, сигурна съм, че и той също не може да ме преодолее още. Всеки път изтръпвам цялата ,когато го зърна дори и отдалече и това е всеки път, така се вълнувам вътрешно като се сетя за нашата любов, наистина сега се държим като непознати и двамата сме в плен на гордостта си и така е по-добре, мисля, че ако се виждаме просто няма да издържим. Дори, когато съм с новия си приятел гледам да не се засрещаме, за да не го нараня, като ме вижда сега с друго момче, зная, че страда от това.

Проблемът е в това, че не мога да се отпусна на 100 процента в новата си връзка, човекът до мен сега много ме обича и се старае да ме прави щастлива, но нещо в мен се е пречупило.

Не мога да разбера защо все още продължавам да го сънувам толкова често, сънувам предимно хубавите ни моменти. Понякога имам чувството, че никога няма да изляза от този омагьосан кръг, побърквам се като се сещам(годините минават, много неща се променят, но не и чувствата ми към него, това ме плаши), намирам си стимули и мотивация, но въпреки всичко той пак е в мислите ми или в сънищата. Може би нямам сили да го прогоня завинаги от сърцето си.

Искрено ще бъда благодарна на Вашия съвет или мнение относно историята си(моят живот).