Всичко започна преди около 2 години..Той е момче от моя блок и е с две години по-малък.Тогава не мислех за разликата във възрастта,отначало бяхме просто приятели, събирахме се пред блока,правехме разни щуротии.

Постепенно усещах, че се привързвам към него.Той също не беше безразличен към мен.. и така една вечер докато гледахме филм се целунахме..После бяхме отново просто приятели.След два месеца на един купон се целувахме отново.И на двама ни беше много хубаво заедно.Месец след купона вече ходехме и всичко беше чудесно,бяхме почти неразделни..Докато изведнъж не усетих странно отчуждение в него..

Само при мисълта че можеше да се разделим се ужасявах..може да звучи глупаво, но съм плакала не веднъж от страх да не го загубя..Не го бях виждала вече няколко дена и настоях да се видим за да изясним отношенията си.Попитах го директно как мисли да продължаваме..той просто ме погледна в очите и ме целуна..За една седмица всичко беше постарому.После получих смс че иска да се разделим.Бях съкрушена,плаках цяла нощ.. но нямаше какво да направя повече..По-късно общ познат ми каза че моето момче е излизало и с друга и се е чудел дали да започне нова връзка с нея или да остане с мен.

Е..тази нова връзка не продължи дълго..след нея имаше и втора..и трета..четвърта.. Спрях да ги броя, живеех си своя живот с моите първо..второ..трето момче, но нищо серозно не виждах в тези момчета.Можеби докато бях с тях не се сещах за него..но останех ли сама отново само той беше в мислите ми.Имало е моменти в които мислех че съм намерила друга любов,тези периоди бързо приключваха.. и отново старата песен.Вече две години се измъчвам така.

Сега с него сме просто приятели.Въпреки че живеем един до друг, се виждаме едва 2-3 пъти в месеца.. Работата е там, че когато се видим(на дискотека,събираме се понякога да играем карти или просто да си говорим пред блока) имам чувството че той изпитва същото което и аз..Гледа да е покрай мен,търси физически контакт, а когато ме погледне в очите..очите не лъжат..Не мисля че си въобразявам,защото го познавам доста добре, но всичко си остава само до погледа..Казвала съм му не веднъж че държа на него.Правя разлика между влюбване и обич и знам че наистина го обичам.Достатъчно ми е дори само да го виждам от време на време.. да знам че е добре и е щастлив.Вярно, ревнувам го от приятелките му, но предпочитам да знам какво се случва с него..Искам да е щастлив, ако не може с мен, нека бъде с друга..Тормози ме обаче мисълта че можеби друга няма да го обича като мен.. и ако все още изпитва нещо към мен,а не ми е споделил..

Не знам какво да правя.. Винаги ще го обичам! Боя се да не разваля и малкото което е останало помежду ни като му го призная, боя се да не го изплаша с чувствата си..Знам че изглежда лесно, просто да отида и да се уточним веднъж за винаги.. но се боя от отговора.Ако чувствата са споделени..печеля всичко за което някога съм мечтала.. Но ако не са..губя и малкото което ми е останало..