Здравейте, искам да споделя и аз моята история. Преди 7 месеца се запознах в сайт с мъж, по-млад от мен с 11 години. В началото всичко беше просто приятни разговори, оказа се, че имаме еднакви интереси, сходни виждания по много въпроси. Наскоро той се беше разделил с приятелката си, по точно беше напуснат от нея.

Страдаше много, споделяше ми всичко и така след известно време, аз която още в самото начало му казах, че съм омъжена и че не е редно да говорим за интимна връзка усетих, че всеки ден очаквах обаждането му, смс-ите му, а и той в никакъв случай не демонстрираше безразличие към мен, напротив ежедневно ми доказваше привързаност, нежност, но не и любов.

Заяви ми най-категорично, че не искал да се влюбва отново, за да не страда. А и аз знаех, че още не е преболедувал приятелката си. За съжаление, обаче, аз се влюбих, влюбих се силно и болезнено. Не го скрих от него.

Както и не скрих личните си проблеми. Това, че със съпруга ми имам само брак за пред хората и за доброто на детето ми, това, че съм с тежко вродено заболяване, което с времето се задълбочава. За жалост водена от малко странни мотиви, да го предпазя от себе си най-вече, се опитвах да сложим край на връзката. Той всеки път казваше колко близък човек съм му, че независимо какво се случва с мен ще е до мен и ще ме подкрепя. И аз се връщах. Тъй като съм и комплексирана не само заради заболяването, а и заради външния вид бях адски неуверена, притеснена и страшно влюбена.

Простете, че пиша малко объркано, но аз съм страшно объркана. Нататък да продължа.

След един месец от познанстжото и няколко и две срещи на кафе се видяхме за по-дълго време. Бяхме заедно почти цяла нощ. След като открихме, че имам привличане между нас сме говорили за секс, споделяли сме си интимни неща, та се срещнахме защото освен духовно между нас имаше и сексуално привличане.

Мили хора, аз бях потресена от това, което се случи.

аистина той преди беше казвал, че секса не е водещ в отношенията между него и противоположния пол, но това беше нещо, което не пожелавам на никоя жена. Да се почувства отблъскваща, да не я докоснат никъде,някаква пародия на секс.

За жалост аз позволих тогава да ми проличи как се чувствам, той обясни, че проблема не е в мен, естествено. След тази среща продължи да се държи с мен как да кажа мило, нежно, търсеше връзка по телефон с мен всеки ден, но от този ден нататък всичко поне за мен започваше да се превръща в кошмар.

Той е от музикалните среди, не знам дали е истина, но точно в периода след като се видяхме той се захвана с няколко неща и по тая причина ние спряхме да говорим въобще за виждане. Не си промени отношението към мен, но от тогава темата секс беше вече табу, а за срещи не можех и да мечтая. И това ме депресираше, напрягаше, караше ме да се чувствам негодна, излишна и пак се опитах на няколко пъти да сложа край на връзката ни, но той пак и пак звънеше, обясняваше колко съм му близка, как държал на мен и аз глупачката, влюбена до полуда вярвах.

От известно време доста често съм по болници, перспективите ми не са никак добри и преди 2 месеца след един адски мъчителен за мен разговор, не стига че дните са ми как да кажа преброени, а ми това ме съсишва двойно, но взехме решение да сме само приятели.

Приех го, като си мислех, че ще се справя. За съжаление аз съм влюбена и го обичам точно толкова, колкото в началото, но той само казва съжалявам нищо не мога да ти помогна. Моля ВИ, дайте ми съвет, помогнете ми да се излекувам от тази любов и да си отида от тоя свят с леко сърце, не със скръб.