Със замрежен от сълзи поглед и последни сили, сядам да разкажа моята история...
Пише Ви една наранена млада дама, почти на 25год. Имам много добро образование и добра работа. Не ми липсват и приятели. Имам страхотно семейство, всеотдайни родители. Живея в голям град, имам много социални контакти. Аз самата съм силна, динамична и амбициозна личност, чар също не ми липсва. Живота ми е що-годе добре подреден. Срещнах и мъжа мечта, човекът с който се обичаме и сме готови на всичко един за друг. Вече сигурно се питате, защо ли пиша, като тук хората споделят предимно проблемите си. И аз имам такъв.

Става въпрос за родителите на моя приятел, които аз уважавах и въпреки помията (извинявам се за израза) която изсипах по мой адрес все още уважавам. Постоянно му говорят да ме остави, че с мен няма да е щастлив, че ще направят живота му/ни Ад, ако не ме разкара. Искат да отидат при моите родители, да им кажат, че съм нежелана и, че се натрапвам.

Не съм готова да го оставя, усещам, че това е човека който съм чакала цяла живот и с който искам да споделя старините си. Опитвах да му кажа край, но не мога, умирам без него! Разбирахме се прекрасно, докато неговите родители не се намесиха и не бяха започнали да го настройват срещу мен. Сега също се разбираме добре, но напрежението и ядовете който са около нас не ни позволяват да се усмихнем на живота.

По-голямата му сестра, макар и рядко си позволява да коментира ситуацията и ни подкрепя. Според тях, аз го използвам за пари. Аз имам добра работа, семейството ми има сериозен бизнес и не може и да става дума за подобно нещо. Веднъж когато се чух с майка му по телефона, чувах как баща му не спря да ме обижда и псува. Майка му е наговорила куп глупости за мен, че няма да му родя дете, че съм правила аборт и с мен бял ден няма да види.

Те никога няма да ме допуснат и войната ще е до гроб. За да я спра, трябва да го напусна, а не мога! Казват му всяка друга, независимо каква е и коя е ще приеме, но не и тя ( за мен), а аз усещам, че те са гузни и знам защо не искат да съм аз. Защото са виновни пред мен, грешни и нямат очи да ме погледнат. Защото се изложиха много, не само пред хората, а и пред мен и семейството ми. Аз искам да се сдобрим и да живеем нормално и спокойно.

Кажете ми как? Била съм му направила магия, за да ме обича, ако разбирах от магии щях да им направя да им дойде акъла в главата! Благодаря Ви, че ме \"изкушахте\"! Благодаря Ви за отделеното време! Знайте, че и един ред е подкрепа и лъч светлина в тунела! Или както казват \"удавникът и за сламка се хваща\"! Знам, че има много други с подобна на моята история и давайки ми подкрепа, давате и на много други като мен!
Благодарности!