Срещнах го преди години,  бях на 16 и си мислих, че всичко знам и всичко мога,  мислех че съм голяма и мога да вземам решения и да бъда смела и глупаво упорита.... Напред с рогата без да мисля,  без да използвам и капка мозък се хвърлих в леглото му...

Бързах бях все още девствена,  а те всички около мен не.... Той се появи ей така случайно,  върнал се от Испания,  млад,  красив,  обаятелен,  точната мишена.... Показа ми какво ли не в леглото... но отношенията ни свършиха точно след края на първия урок... Да плача....не не ми мина и през ума,  а може би трябваше,  поне за да го преодолея.... И като дим изчезна от живота ми...

Минаха още 4 години, в които аз често се сещах за него моя първи,  но за жалост не знаех име,  фамилия,  нищо за него,  а нали уж първия се помнел,  с какво да го запомня може би че беше рус,  със сини очи и пиеше на първата ни и последна среща джони уокър с ред бул,  с това го помнех си.

Мислих аз и сякаш Господ ме чу или не може да е била съдбата,  аз вярвам в нея,  тя ни срещна пак с този човек,  пак много случайно и този път разбрах името му,  фамилията,  адреса,  приятели,  родители аз станах негова за втори,  трети,  дори вече не знам кой път.

Този човек се появи, за да ме направи безкрайно щастлива,  беше половин година моя мъж, с който споделях и жилище и любов и невероятен секс дори,  защото магнетизма и харизмата на този мъж ме зареждат и до днес....

Днес вече не сме заедно,  но не защото не се обичаме, а защото аз съм патриот, а той предпочете паелята пред мен.....

Днес ние се обичаме със същата сила,  но като приятели,  което е още по силно,  когато чуя гласа му аз ставам друга,  когато се видим по скайп,  сърцето ми препуска лудо и всеки път си обещаваме да се подкрепяме винаги. И сега мога да кажа че първия не само се помни....той е част от живота ми......