Моята история не е толкова драматична и сърцераздирателна. Просто за мен самата е странна. Моята най-добра приятелка я намира за сладникав латиноамерикански сериал ама от 1000 серии, защото продължава 8 години и половина с прекъсвания.

Бях на 17 когато се запознахме, а на 18 когато станахме гаджета. Леко казано батко само две години по-голям. Рисуваше едни картини за един розов романтичен студентски живот в София. Да обаче него не го приеха, а мен да.

Е ние се разделихме,не беше София причината, друга беше ама факта че не го приеха за мен беше малкото ми възмездие.

Аз го обичах много и бях наранена от това че ме изостави.След това през годините той само нахлуваше в живота ми, като онези неканени гости и го разбиваше за отрицателно време. Аз винаги съм го обичала и точно когато го забравях той точно тогава се появяваше. Имало е случаи когато случайната среща на улицата е завършвала в леглото му. И не съжалявам защото го обичам и никога не съм имала
достатъчно време да му се нарадвам и насладя.

Сега и двамата имаме сериозни връзки от по 5-6 години. не знам колко пъти той и аз сме били неверни на нашите половинки. Аз винаги съм била готова и съм искала да бъдем заедно в пълният смисъл на думата.Той никога не ми е предлагал.

Единственото нещо което ми е казал е че съм му слабост и това нашето е любов.

Аз не живея в България сега и от две години не съм го виждала и чувала. До миналата седмица-обади ми се по телефона да ме чуе как съм просто така. Да но мен ме гори,старите спомени не ми дават мира. Той ми каза че ако е писано ще сме заедно, аз му казах 4е писаното е до някъде ,а станалото зависи от нас. И на въпроса ми дали е женен каза, че сегашната му приятелка не е жената, нали знаеш че съм намерил отдавна?????????