Здравейте всички! Чувствам се малко странно,защото някога смятах ,че съм най-силният човек на тема връзки и взаимоотношения ,обаче съм грешал. Много по-мъдри хора от мен са казали ,че няма нищо по-хубаво от това да срещнеш истинската любов, е аз я срещнах и съм щастлив.

Колко?Само аз си знам. Да се представя първо преди да задълбая в моя романс! Казвам се Анонимен и такъв ще си остана до края на този пост! На 21 години съм и срещнах моята любов преди 4.

За мен последните 4 години са може би равни на останалите ми 17. Поне аз така ги чувствам.

Тя е всичко за мен,минали сме през всякакви неща и аз винаги съм давал всичко за нея. В продължение на тези 4 години, аз се отказах от мечтите си, лишавах се от всичко ,за да има за нас и за нея.

Незнам времето ли или може би хорската завист,започнаха да обръщат нещата и бавно да разбиват сърцето ми.

Преди 5 месеца заминах за САЩ,защото бяхме започнали да кроим планове за съвместен живот,и финансовите грижи ме налегнаха.

Заминах,но желанието ми да бъда пак с нея бързо ме налегна и се прибрах след първите 2 месеца. Мислех си ,че като се прибера и съм с нея, няма да има нещо с което да не се справим.

Уви, още с първата прегръдка почувствах някаква студенина. От тогава всичко ми върви на опъки. От една страна тя ми казва ,че ме обича,а от друга,че не и пука за нищо вече.

Не веднъж съм си изтървал нервите и съм плакал пред нея. Плакал съм от яд ,че не мога пак да изпитам радостта от любовта си,такава каквато преди я имах. Не знам с какво го предизвиках това нещо. Не знам и защо толкова я обичам.

Аз съм до нея винаги,независимо от време ,място и обстоятелства. Давал съм и последните си пари за нея,глезил съм я,подаръци ,почивки,заведения,никога от нищо не съм я лишил.

Продадох мечтите си(музикалните си инструменти),за да я закарам на планина. Оставих семейството си и приятелите си на заден план,за мен тя стана моят свят,моят смисъл да живея.

Какво стана,къде изхвърча онова момиче,което ме радваше само с прекрасната си усмивка и това ми бе достатъчно. Всичко което винаги съм искал от нея е било само любов. Винаги съм и казвал,че всичко друго аз ще оправя,и така преди няколко месеца даже започна да се строи и домът ни. Всичко което желах за нас,бавно и сигурно започна да се осъществява,другото което мислех че имам,тръгна назад.

Почнах да чувам обиди, оплаквания за различни работи, хленчения, а от всичко най ме боли от празния и изпълнен със злоба поглед понякога.

Не знам дали от тъпата ми мъжка гордост или от нещо друго,но просто не намирам сили да споделя това с хората около мен. Боли ме ден и нощ,не мога да спя спокойно,сънищата ми се превърнаха от нормални в кошмари,здравето ми започна да се влошава с течение на времето. Дали с откритите си чувства спрямо нея не предизвиках това.

Задавам си въпроса,колко струва истинската любов,и дали тя си струва да съсипе спокойния живот на едно иначе весело по рождение 21-годишно момче. И ако това преди време бе,просто въпрос за мен,то вече започнах да плащам цената и незнам как ще завърши всичко за мен. Единственото нещо в което съм сигурен е,че ме боли зверски много и не мога да живея пълноценно.

Кажете ми моля ви как да постъпя,за раздяла не мога да помисля,защото това ще значи край за мен(колкото и банално да звучи,наистина така го чувствам).Показвам любовта си пред нея по всевъзможен начин,и тя я вижда добре.

Искам да пожелая късмет на всички!Не пожелавам и капчица от това което ми е на мен сега,за това хора отворете си очите и се обичайте,това е истинския начин за всеки един от нас да изживее живота си пълноценно,защото всичко друго е просто друго.

P.S. съжалявам за допуснатите по-горе правописни грешки,защото съм сигурен че ги има!