Здравейте и от мен!Моята история е до болка позната ми казват много хора,щом я чуят,аз лично не мисля така-за мен тя е болка до живот. Реших да ви я напиша, за да получа съвет как да преодолея огромното си разочарование от любовта.

Познавам С. от както се помня-той беше красивия батко,най-добър приятел на по-големия ми брат. С времето,като пораснах, под пораснах имам предвид като навърших 15години( за мене това си е голямо порастване) се засякохме с него през лятото на един плаж в малкото ми родно градче.

Не го бях виждала доста време, беше станал още по-красив. Мъжът мечта-рус, със сини очи,мускулесто тяло и шоколадов загар. Тогава вече като го видях,се влюбих от пръв поглед, то какво влюбване,детска му работа,ама както и да е.И той ме позна и от там тръгна всичко. Излизахме двамата няколко вечери след срещата ни на плажа,неусетно бях обсебена от него. Тогава не знаех почти нищо за него самия,за характера му,за приятелите му, за бившите му.

Легнах си с него едва седмица след като почнахме да излизаме заедно. След това той спря да ме търси,спря да идва,спряхме да се виждаме. Много плаках, много страдах,за пръв път изживявах такова нещо, сълзи,сълзи, много сълзи. С времето раните ми от лъжата зараснаха, но не го забравих, мечтаех да ми се обади, да го видя, но уви, доста дълго време това не стана.

Тогава започнах да разпитвам за него наши общи познати и бях шокирана от това, което ми казваха за него, че макар и 24 годишен, бил страшен женкар, интригант и подлец,а в живота му дълго време имало едно момиче,което страшно много обичал и раздялата му с него била причината той да стане такъв.

Стана ми ясно, че е било за добро да няма нищо между нас. Минаваха дните, аз като че ли с всеки изминал ден го обичах повече и повече. Любов беше,макар и смешно да звучи,бях малка, но разбрах,че обичта не идва на определена възраст, а когато види,че си готов да я приемеш. След време се засякохме на едно заведение,разтреперих се цялата,бях щастлива,че го виждам и за момент забравих болката, която той ми беше причинил и всичко започна отначало.

 Зарибявки, секс,раздяла и пак и пак. Опознах го много добре с времето,не беше толкова лош, беше преживял много и него го болеше, но не го показваше. Все още обичаше това момиче и не можеше да я забрави. Оплиташе ме в лъжи и обещания,за да ме вкара в леглото си, а аз като поредната глупачка го правех, макар и да знаех от личен опит какво ще стане след това,че на него не му пука, а аз пак ще се съдирам от сълзи и самообвинения. Но го обичах, позволявах му всичко,защото го обичах.

Никой не знаеше за нас двамата, никой не подозираше,че има някаква връзка. Криехме се и аз не знаех защо. Спеше с мен през седмица-две, обаждаше ми се по телефона,държеше се мило, но това само когато той поиска. Забравяше ме за известно време, не вдигаше телефона,а след това всичко пак се повтаряше. Не мога обаче да спра да бъда с него,макар и само сексуално и от време на време като негова приятелка. Искам, но не мога,само като го погледна и се разтапям.

Мразя се заради него,мразя и живота си, изпълнен само с очакване кога той ще ме потърси отново. По дяволите, за това живея, за него за гласа му, за целувките му....Имам чувството,че цял живот ще е така, вече три години не мога да се избавя от тази мъка, от него и едва ли някога щ го забравя...Пропилях едни от най-хубавите си години заради един мъж, който само ме използва и наранява, а аз продължавам да се надявам,че някой ден това ще се промени и щ бъда щастлива с него и продължавам да го обиквам повече и повече.

Наивна глупачка съм ,нали?