Здравейте, изчетох повечето истории публикувани в сайта. Предполагам, че на повечето от вас моята ще се стори подобна на останалите, но аз не мисля така.

Ето я и нея историята ми:
Аз съм почти на 21 от малък провинциален град, в който хората се познават мн добре. Преди около 6 мес имах сериозна връзка 4 години с човек който много ме обичаше. Може би тук е момента да кажа, че неговата обич беше по-скоро мания. Държеше се с мен все едно съм му собственост и ме е купил от пазара.

Имах нужда от разнообразие и тъй като уча го намерих там .... в университета и то не от кой да е, а от момче което живее в същия град. Виждахме се тайно известно време. Беше ми добре с него - говорехме, забавлявахме се - беше ни добре и тъй като моят приятел работеше в чужбина нямаше проблеми. Така в края на април той замина и аз останах самапропуснах само да кажа, че живеехме заедно от около 2 год и половина.

Точно тогава започна истинската история. Аз бях самотна исках да се чуваме по тел. но всеки път когато ми звъннеше имаше скандал вместо да ме попита как съм, какво правя той ми държеше сметка къде ходя, с кой и ми поставяше условия - напр, една вечер когато ми се обади аз му казах, че се оправям да отида на рожден ден на моя приятелка, а отговора вместо "приятно изкарване" беше "да си се прибрала до 23:00ч."

Аз не съм от хората които обичат да им поставят условия - аз не го правя и държа и другите да не го правят, но уви. След тази и други подобни случки аз реших - когато се прибиреа това трябваше да е след 1 седм, да поговоря с него и да се разберем веднаж за винаги, но след 2 дни разбрах че трябва да отида командировка за 5 дни в страната.

Реших да му кажа и отговора беше : "забранявам ти" Нервите ми вече не издържаха той беше ужасно ревнив, заради него не обръщах внимание на приятелите си, но да не ме дава и да си върша работата беше прекалено. Продължавах да се виждам и с другия, но малък град = на много клюки. И така моя приятел се прибра 1 ден преди да замина в командировка. То бяха скандали, проверка на телефона ми, разпечатките и т.н. Вече бях решила да го оставя, но повярвайте ми не е лесно да оставиш човек с който си бил толкова време. В крайна сметка го зарязах и започнах да излизам с другия без да се крия.

И оттук започнаха проблемите. Старият ми приятел ме заплашваше, причакваше ме, заплашваше и новия В, беше ходил в тях 2 пъти да го предупреди да ме остави и това всичко пред родителите на В. Абе драма. Чувствах се като в сапунен сериал, даже и по-зле. Времето минаваше, а той не сеотказваше! И така докато не отидохме на лекции с В.неговите съвпадаха с моите.

Прекарахме си чудесно - без заплахи, без напрежение, само вие двамата на спокойствие СУПЕР. Е да ама всяко чудо за 3 дни. Една вечер ми беше зле, гадеше ми се, а пък на него много му се излизаше - за се забавлява. Е аз се свивам на леглото от болка, а той ми казва че няма да се съобразява с мен и излезе. Прибра се в 4 през нощта, пиян - едвам си отвори вратата. Преживах го. На другия ден имах имен ден - той не се сети - цял ден ми се обаждаха колеги, приятели, а той си лежи и не му пука. кажете ми какво да правя!

Обичам го но на моменти той изглежда толкова безразличен искам да съм с него, но ми е трудно да обичам толкова безотговорен човек!
Моля ви за съвет