Много съм объркана и затова бих искала да видя и вашето мнение. От година и
половина имам връзка с по-млад мъж от мене, който е женен и има дете. Той беше този, който ме пожела, докато аз много се двоумях дали да бъда с него, защото разликата ни е голяма - 18 години.

Знаех, че става въпрос само за секс и след време се съгласих да го направим. До този момент той ме ухажваше и не е пристъпвал с изявление, че иска да прави секс с мен, но то се подразбираше: какво може да иска един женен мъж от жена като мен.

И въпреки, че ми беше ясно, че няма да има нищо друго между нас освен няколко срещи, нещата се задълбочиха. въпреки че работехме на едно място той постоянно ме търсеше, провеждахме дълги разговори по телефона, пускаше ми любовни смс-и.

И аз се влюбих в него още повече, че оставаше при мен за вечерта и цялата нощ. харесваше ми да се грижа за него, да му готвя вкусни неща, защото виждах какво удоволствие му доставя това. Но мина един месец и започна да ми говори за раздяла. Аз не можех да приема този факт, че толкова скоро иска да се разделихме и плачех неудържимо.

Той се връщаше при мен, утешаваше ме и оставаше до следващия път, когато пак му скимнеше да ме разплаче. Явно по този начин си гъделичкаше егото, но аз истински страдах и това мъчение продължи една година през която той намираше всевъзможни поводи да ми се сърди и да не ме търси за по няколко дни и след като види, че пак съм плакала идваше и ме гушкаше и аз му прощавах. най-накрая дойде момента, в който се молех да напусне фирмата, защото не можех да издържам от болка.

Исках да го забравя, но когато го виждам всеки ден и сърцето ми ще се пръсне от мъка. Питах се какво му липсваше при мен и какво му причиних, за да постъпва така с мен, след като ми твърдеше, че се чувства много добре при мен и ще се разделим само ако аз го изоставя.

Напусна фирмата и не ме потърси почти месец. когато ми се обади по телефона говореше ми сякаш нищо не се е случило и сякаш за последно сме се чули предния ден. Въпреки че ми беше много обидно пак се съгласих да се срещнем-още имах чувства към него. Но когато дойде у дома почувствах някаква промяна в него-държеше се някак си по-резервирано и това още повече ме разстрои.

 Тръгна си рано сутринта и на следващия ден както си говорехме по телефона направи редовния си номер да ме обвини в нещо, което е измислено от самия него, за да ме дразни и да ми затвори слушалката. И друг път го е правил, но мине ден, два и пак ме потърси, но сега минаха две седмици и нищо.

Вече ми беше писнало от всичко това и реших, че колкото и да ме увещава да се виждаме пак/защото го е правил много пъти, когато му заявя, че скъсвам с него/няма да приема и скъсвам завинаги с него. Бях приела вече този факт за себе си, когато се оказахме случайно заедно на една сбирка. Бяхме сред колеги, които не знаеха за нашата връзка и трябваше да се преструвам и да водя невинен разговор с него,а всъщност ми се искаше да стана и да избягам. Постоях от приличие и си тръгнах.

През нощта получих смс от него, в който ми обясняваше, че не ме е потърсил защото съм се държала странно последната вечер, когато сме били заедно.

Странното ми поведение се състоеше в това, че след като правихме секс аз се разплаках, защото чувствах, че я нямаше онази близост между нас от по-рано. въпреки, че ме е ядосвал винаги когато идваше се държеше с мен нежно и аз чувствах, че все пак изпитва нещо към мен, докато този път това липсваше.

Пишеше ми още, че аз съм била едно от най-хубавите неща в живота му и умирал за мен. Зная, че беше употребил алкохол когато ми е писал това, но ме разчувства, защото си мисля, че човек когато е пил си казва всичко, което го е мислил на трезво. Също ми пишеше, че ще му липсвам много. Сега, когато се бях примирила с мисълта, че аз не съм означавала за него нищо освен поредната бройка, съм раздвоена.

Още имам чувства към него и мисля, че и той има, но не мога да си обясня поради каква причина се държи така странно. Сега пак не ми се обажда, а аз пак преживявам за кой ли път раздялата ни.

Зная, че повечето като четат изповедта ми ще ме нарекат глупачка и наивница, но на мен ми се иска пак да се върнат онези дни, в които го виждах как ми се радваше, как ме гушкаше и целуваше.

Не искам да приема, че е бил с мен без никакви чувства /казвал ми е, че не съм му безразлична/, не искам да приключи така нашата връзка без сериозен повод.

Последно ми каза, че бил почувствал, че не държа на него и затова не ме е потърсил. Но не е така и той го знае и въпреки това изтъква това като причина.

Зная, че не си заслужава повече да страдам за него, но не мога. Все плача и плача и аз не зная до кога...