Здравейте!

Искам да споделя с Вас проблема си. Знам, че много от Вас ще ме съдят, ще ме обвинят. И ще бъдат прави, аз самата не одобрявам постъпката си, самата не мога да приема това. В живота си досега бях имала само 2 връзки, и двете продължителни, а аз съм на 28 г.

Винаги съм мечтала да срещна истинския човек, да се омъжа и да бъда щастлива. Преди три години започнах да работя на сегашното си работно място. Направи ми силно впечатление един колега, допаднахме си, разговаряхме и малко по малко започнах да се влюбвам. Но един ден разбрах, че е женен с дете.

Стана ми много тъжно и реших да се отдръпна и да започна да го отбягвам, за да не се влюбя още повече. Женените мъже за мен винаги са били табу, никога не съм разбирала жените, които имат такива връзки, винаги съм ги ненавиждала. Не съм проумявала как може да бъдат толкова безсърдечни и лекомислени, че да застанат между двама човека, да бъдат пречка, а и това е наказание за самите тях.

Винаги съм държала на принципите си. Но незнам как се случи, как допуснах да се влюбя още повече и да му позволя една вечер да ме закара с колата след работа. Когато ме спря, аз тръгнах да слизам, но той ме дръпна и ме целуна въпреки моето съпротивление.

Слязох от колата и му казах това да не се повтаря, че аз не съм от онези момичета за забавление, че съм сериозен човек и няма да допусна това. Последваха много безсънни нощи в самообвинения, че съм сторила непростим грях. Той започна да ми говори, че не искал забавление, че означавам много за него, че съм човека, за който винаги е мечтал, наистина си допадаме.

Разказа ми, че той също никога не е мислел да има връзка извън брака си, макар и много години да се е чувствал неразбран. Сподели ми, че жена му винаги е била студен човек, че винаги му е липсвала топла дума, прегръдка, нежност и разбиране.

Повярвайте ми, не исках да допускам всичко това в живота си, направих всичко възможно да го спра, но не успях. Вече продължава една година. И сега стана още по-трудно. Той казва, че съм жената, за която винаги е мечтал. За мен той също е идеалния човек. Започна да ми говори, че не може да продължава вкъщи без любов, че има право и той да бъде щастлив, че ще се опита да направи нещо за да сме заедно, защото ще съжалява до края на живота си. Аз му казвах, че не мога да заставам между тях, че няма да му позволя да ги остави, а той каза, че ще го направи заради себе си.

В следващия момент ми казваше, че не може да го направи заради детето и заради липсата на средства, за да живеем някъде.

Обичам го с цялата си душа, искам да бъда с него, но зная, че много хора ще бъдат нещастни заради мен и аз самата няма да мога да живея с тази грях. Мисля, че щом досега не е направил нищо, няма и сега да го стори.

Така че аз ще бъда причината, а не мога да го допусна. Зная, че единствения начин е да се разделим и да продължа напред, нямам право причиня на тези хора болка. Той самия не е наясно със себе си, всеки ден мисли по различен начин.

Много трудно ми беше да приема, да осъзная това, че нямаме бъдеще.

Единственото, което искам е да го забравя, да спра да го обичам, да намеря сили да сложа края. Но незнам как да го направя.