Здравейте приятели!!!
Една най-обикновена жена на 27, семейна със син на 4г.

История като хиляди други, но истинска, реална, болезнена и...невъзможна. Не обичам съпруга си, не защото така е било винаги,а просто защото той стъпка най-чистото и свято чувство на този свят и не с лъскавите си обувки, а с поведение подобаващо на дивите животни.

Вярвайки си, че е бог и всички са длъжни да го умилостивяват и да бъдат в краката му.Лицемер, живеещ само за себе си и своето угодничество. И до днес не си обяснявам как съм могла да бъда толкова глупава и лековерна.Аз къде бях? Коя бях?...Тези въпроси не си задавах...до момента, когато срещнах...него.Този, който ме откри за света и ме накара да разбера, че до тази секунда аз не съм била жива, просто съществувах- за света, за семейството си, за детето си, за колегите и приятелите. Но това не бях аз!!!

Била съм скрита в очите за другите, докато той не ме откри и осъзнавайки болезнената истина, трябваше да се примиря, че той беше женен. Не съм го търсила, не съм и мечтаела, че на този свят мога да бъда тази, която винаги съм искала да бъда - свободна за любовта и нейните вълнения. Този мъж ми показа, че нищо не струва толкова скъпо и не се оценява толкова евтино както човечността, добротата, любовта.Безкрайно много обича децата си и не бих и посмяла да го откъсна от най-святото, защото знам какво е да израстеш без баща.

В моментите на голяма болка и отчаяние се опирах на себе си, защото имах само себе си...и моето малко слънчице.Слушала съм, гледала съм, четяла съм подобни истории, но си казвах, че на мен това не би могло да ми се случи, още повече тук във виртуалния свят. Но и двамата сме се търсили, всеки по свой си начин, за да открием един ден, че съществуваме, че сме създадени да дишаме и живеем един чрез друг.

Не се виждаме, не се чуваме, но живеем в сърцата си, усещаме се с невидимите нишки на онова прекалено силно и непонятно чувство, което не се описва с думи. Ние сме една душа в две тела.Делят ни много километри, но сме заедно в мислите си. Само той ми помага да намирам сили и да се боря с всичко, което съдбата ми поднася, но не бих се отказала от него никога. И не мислете, че любовта ни е грешна!!! Че кога една любов може да бъде грешна?

Тя е просто любов - истинска и висша! Тя е добродетел, тя е пътеводител тогава, когато не виждаш път, тя е вяра, когато си загубил и едничката останала ти надежда, тя е билката - лекуваща кървящата рана, от нанесените ни удари...толкова болезнени, че не ти стига въздух-тя е всичко...за мен. Ние сме тук, на този свят, за да обичаме - няма по-важен урок от това, ние сме тук, за да лекуваме раните на другите, когато нас ни боли, да бършем сълзите им, когато самите ние се давим във своите собствени, да утешаваме и прегръщаме с нежност всеки, когато самите нас никой не ни прегръща, тя е справедливост там, където няма победители и победени, тя е светлината в тъмнината на душите ни. Това ми показа той...Един непознат мъж, една душа!!!

Не наранявам никого, не го отделям от семейството му, не търся нищо и не искам нищо от него...стига ми само да го обичам...раните си лекувам с любов,гладът на душата засищам с малкото думи, които ми казва, но за мен те са всичко.Той за мен...е всичко.В света има много повече глад за любов, отколкото за хляб.

Забравихме кои сме, какво е наистина ценно и стойностно. Не ми трябват палати и замъци, а само трошица обич, за да разцъфна като цвете в пустиня. Той ме води, когато съм сляпа и ми показва пътя, когато съм на кръстопът. Той е моето проклятие...и моята присъда. Виновна съм...че го обичам. Вината ми е огромна като океан, но по-добре да съм едно междинно звено във веригата на неговият живот, отколкото един необитаван остров.

Със него съм...жена, истинска, обичаща, тръпнеща, въздигната и горда!!! Такава ме прави той...Той - когото обичам повече от живота си и когото не мога да имам...освен във сънищата си.И да ме съдите, аз вече съм осъдена от Бога. Той ме наказа с обич и топлота.И знам, че не съм единствена, но искам да кажа на всички - обичайте така, сякаш това е последното нещо на земята.Готова съм да бъда презряна,отхвърлена и обезчестена, но да бъда обичана, като никоя друга. И съпруга си не съм обичала със такава любов.И на сън не съм молила за толкова обич.

Знаете ли какво е да не сте заедно и същевременно да се чувствате един до друг.Усещам мислите му.А когато съм тъжна - той е до мен и ми праща своята любов. Намерих го...най-истинското и несравнимо по стойност богатство, което няма цена!!! Цената е заплатена със хилядите сълзи и болки, страдания и мъки на всички, които искат да се докоснат поне за миг до този свещен миг...когато някой...ви обича!!!

Любовта те кара да отвърнеш с усмивка на обидилият те, да целунеш ръката, която ти подава къшей хляб, след като преди това ти е зашлевила шамар,да отстъпиш крачка назад, за може той пръв да се наслади на радостта и да изпита от удоволствията, да бъдеш светлина и да му светиш в тъмното на неговият страх, да бъдеш стълба, на който да се опре, когато няма сили и...да го обичаш тогава, когато той ти казва :"Не ме обичай!" Това е любовта!!!

Изпитайте я, пуснете я в сърцата си и я закриляйте...защото тя е толкова беззащитна и гола и се нуждае само от това, някой- като теб и мен да и подаде ръка!!!