Аз съм семейна, имам съпруг и две чудесни деца. Но след време, любовта ми към него бавно се изпари. Започнахме да мислим за развод. Най-накрая, заради децата решихме да живеем заедно, но в различни стаи.

Децата си спяха както обикновено, мъжът ми в хола, а аз в спалнята. На него това не му допадаше. Постоянно твърдеше, че ме обича и иска всичко да е както преди.

Чувствах се виновна, че го разочаровам и най-накрая си взех нещата и отидох да живея при родителите си. По-малката ни дъщеря остана при мен, а по-голямата при него. Отначало ми беше много трудно да осъзная, че няма вече да живея с другата си дъщеря, но щях да я виждам често и реших да го преглътна и да започна нов живот.

Започнах да “сърфирам” в интернет, да се регистрирам във всевъзможни сайтове за запознанства, пусках обяви във вестниците. Бях решила да намеря подходящият мъж. Родителите ми ме подкрепяха, макар че те искаха със съпругът ми да се сдобрим.

Един ден, както си седях пред компютърът и разглеждах профилите на няколко кандидата за сърцето ми, ГО видях. Той се беше представил само с думата “самотен”, не пишеше нищо друго за него. Това ме привлече. Започнахме да си пишем.

Оказа се, че неговата история е подобна на моята. И той имал деца, но се разделил с жена си. Още я обичал. Щом разбрах това реших, че той не е за мен, ако още има чувства към бившата си, но не можех да спра да му пиша. Имахме общи и нтереси, съдби. Той не малко пъти подхвърляше идеята за среща, но аз мислех, че още е рано. Исках този път да направя правилния избор.

Един ден споделих със дъщеря си, че скоро може да и намеря нов татко, а тя прие това изненадващо спокойно. Това ме зарадва. Бях направила първата крачка. Ние продължавахме да общуваме до късно през нощта.

Веднъж той просто ми написа: “Обичам те и ако и ти ме обичаш нека се срещнем”-отдолу пишеше мястото,датата и часът на срещата. Беше след седмица.

Отначало реших, че е опасно да се срещна с едновременно толкова близък и чужд човек. Опитах се да му го напиша, но отговор нямаше. Реших да го забравя. След два дни отново го потърсих-него го нямаше. Беше започнал да ми липсва. Имах чувството, че ще полудея без него: Станах по-нервна и на работното място, и вкъщи. Родителите ми нямаше как да не забележат това. Попитаха ме какво става, аз им обясних всичко.

След съветите които ми дадоха реших, че ако не отида, ще се укорявам цял живот. Два дни се приготвях: успокоих си нервите, отидох на маникюр, подготвих си подходяща прическа и красива рокля.

Часът на срещата бе вечерен, а мястото изискан и скъп ресторант. Най-накрая щях да видя човекът, с когото може би щях да прекарам живота си.

Озовах се в заведението и се огледах. Там имаше толкова много мъже. Кой ли беше той? Изведнъж видях бившият си мъх там. Какво правеше. Всичко щеше да провали. Нямаше да мога да говоря с човекът от интернет, ако той е там.

Набързо отидох и седнах при него. Бях решила да го помоля да си тръгне, но той ме изпревари и ме попита какво правя тук. Не можех да го лъжа, обясних му всичко.

 Той ме хвана за ръка и ме изведе навън. Там ме попита още веднъж. Вътре имаше силна музика, може би не беше чул добре. Повторих му всичко. Оказа се, че през цялото време съм си писала с него. Чувствах се разочарована.

Не знаех какво да кажа. В този момент той ме прегърна и ме целуна. Не се съпротивлявах.
Вече две години живеем щастливо с децата си. Вече вярвах в съдбата.