Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Любов
Как да продължа да се боря?
От: Nixon, 01.12.2008
Здравейте,
Престраших се да споделя своята история тук, защото имам нужда от съвет. Надявам се, че тук бих могъл да го получа. И така сагата ми е следната.....
Започна банално- влюбих се в едно момиче, но не просто ей така, а много силно и от ден на ден се влюбвах все повече и повече. В последствие осъзнах, че тя е любовта на живота ми и искам да изживея живота си с нея. И повярвайте ми това не са просто високопарни думи, а самата истина. В живота си досега (аз съм малко над 30) съм имал много жени и момичета (дори ме е срам да посоча бройката), но за втори път обичам и се чувствам обичан така силно! Дотук всичко звучи чудесно, нали? Знаете обаче, че винаги има едно голямо НО...
Момичето е омъжено с дете, което за мен не е никакъв проблем- аз съм готов да я приема с детето и ще го гледам като свое. Тук е момента да кажа, че момичето е от голям град, а е омъжено в едно тъпо село в род на селскостопански труженици (нищо лично против “селскостопанските труженици” дори напротив- аз уважавам техният труд и се прекланям пред него, но проблемът е, че техният манталитет е селски и я третират едва ли не като роб).
Със сегашният си съпруг живее почти на “съквартирантски начала” - вече не изпитва нищо към него, нито пък той към нея. Той я има по-скоро за някаква даденост и я третира като вещ! Тя е нещастна там...А аз съм сигурен, че с мен ще е щастлива!
И въпреки всичко тя не намира сили да се разведе най-вече заради детето. Аз и казах, че ще и помогна и ще я чакам колкото е необходимо, за да се реши да направи тази крачка, но тя засега е непреклонна. Аз наистина съм готов да чакам , колкото трябва и ще я взема при мен дори след 5, 10 или дори 15 години. Просто не искам друга- тя е жената на живота ми! Нейното примирение с начина й на живот там, от време на време адски ме дразни, а най-лошото е, че на моменти ме обезкуражава. (тя твърди, че никога няма да може да сме заедно, но аз съм сигурен, че един ден ние ще заживеем заедно- готов съм да се боря за това, каквото и да ми струва!!!)
Тя обаче иска да си намеря “нормално момиче” и да създам семейство. Аз съм сигурен, че никоя друга няма да ме обича, така както тя мен и аз също няма да обичам друга, така както обичам нея!
И така....моля ви дайте ми съвет....Как да продължа да се боря? Как да я убедя, че ще я чакам , колкото и да е необходимо, как да й вдъхна кураж и вяра, че развода все пак не е нещо толкова страшно и нито ще е първата, нито последната, която ще направи тази крачка!
БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО! Успешен ден :)
P.S. За да избегна излишни въпроси, искам също да уточня, че съм материално осигурен, имам престижна, високоплатена работа в една от най-големите компании в България. Също така, както посочих по-горе, досега съм имал много момичета и жени, но за втори път в живота си изпитвам такава наслада от секса - с нея той просто е невероятен!
Престраших се да споделя своята история тук, защото имам нужда от съвет. Надявам се, че тук бих могъл да го получа. И така сагата ми е следната.....
Започна банално- влюбих се в едно момиче, но не просто ей така, а много силно и от ден на ден се влюбвах все повече и повече. В последствие осъзнах, че тя е любовта на живота ми и искам да изживея живота си с нея. И повярвайте ми това не са просто високопарни думи, а самата истина. В живота си досега (аз съм малко над 30) съм имал много жени и момичета (дори ме е срам да посоча бройката), но за втори път обичам и се чувствам обичан така силно! Дотук всичко звучи чудесно, нали? Знаете обаче, че винаги има едно голямо НО...
Момичето е омъжено с дете, което за мен не е никакъв проблем- аз съм готов да я приема с детето и ще го гледам като свое. Тук е момента да кажа, че момичето е от голям град, а е омъжено в едно тъпо село в род на селскостопански труженици (нищо лично против “селскостопанските труженици” дори напротив- аз уважавам техният труд и се прекланям пред него, но проблемът е, че техният манталитет е селски и я третират едва ли не като роб).
Със сегашният си съпруг живее почти на “съквартирантски начала” - вече не изпитва нищо към него, нито пък той към нея. Той я има по-скоро за някаква даденост и я третира като вещ! Тя е нещастна там...А аз съм сигурен, че с мен ще е щастлива!
И въпреки всичко тя не намира сили да се разведе най-вече заради детето. Аз и казах, че ще и помогна и ще я чакам колкото е необходимо, за да се реши да направи тази крачка, но тя засега е непреклонна. Аз наистина съм готов да чакам , колкото трябва и ще я взема при мен дори след 5, 10 или дори 15 години. Просто не искам друга- тя е жената на живота ми! Нейното примирение с начина й на живот там, от време на време адски ме дразни, а най-лошото е, че на моменти ме обезкуражава. (тя твърди, че никога няма да може да сме заедно, но аз съм сигурен, че един ден ние ще заживеем заедно- готов съм да се боря за това, каквото и да ми струва!!!)
Тя обаче иска да си намеря “нормално момиче” и да създам семейство. Аз съм сигурен, че никоя друга няма да ме обича, така както тя мен и аз също няма да обичам друга, така както обичам нея!
И така....моля ви дайте ми съвет....Как да продължа да се боря? Как да я убедя, че ще я чакам , колкото и да е необходимо, как да й вдъхна кураж и вяра, че развода все пак не е нещо толкова страшно и нито ще е първата, нито последната, която ще направи тази крачка!
БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО! Успешен ден :)
P.S. За да избегна излишни въпроси, искам също да уточня, че съм материално осигурен, имам престижна, високоплатена работа в една от най-големите компании в България. Също така, както посочих по-горе, досега съм имал много момичета и жени, но за втори път в живота си изпитвам такава наслада от секса - с нея той просто е невероятен!
