Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Любов
А ако той е разведен с дете?
От: Лиляна, 02.12.2008
Историята, която ще разкажа е позната за едни, непозната за други, а трети може би вече са я преживели...Споделяйки я с вас, бих искала да разбера дали и други са попадали в подобна ситуация, и как са се развили нещата при тях.
И така...Имам връзка с разведен мъж на 32 години, а аз съм на 29. Работим заедно в една адвокатска кантора. Още от начало знаех, че е разведен и има малко детенце.
Влюбих се в него не от пръв поглед, а постепенно - просто той е един невероятен човек, изключително умен, интелигентен, мил и преуспяващ... Такъв, какъвто винаги тайничко съм си мечтала да имам до себе си.
Първоначално се опитвах да подтискам любовта си към него - казвах си: не навлизай в тези дълбоки води, прекалено зряла си, трябва да създадеш семейство, да имаш деца...
И така, в лутане между правилното и неправилното, един ден, без изобщо да очаквам, той ми призна колко много ме обича, как не може да се бори със себе си и със любовта си и просто е трябвало да ми го каже, иначе не издържал вече. Аз не знаех какво да направя - просто бях като втрещена - изобщо не подозирах за тези негови чувства...
Веднага "светна" една червена лампичка в съзнанието ми, че ако се впусна в тази любов, не знам как ще завърши всичко. Казах му и за моите чувства към него, а той се разплака... Говорихме дълго в едно заведение, той ме прегръщаше и ми казваше колко много ме обича и колко е щастлив в момента. Но трябваше вече да затварят и трябваше да си тръгваме. Когато се разделяхме, той не преставаше да ме прегръща и целува, сякаш никога не искаше да ме пусне.
Решихме да не разкриваме пред другите колеги за връзката си, и за това тайно се срещахме в обедната почивка в някой ресторант на обяд далеч от офиса. И така две седмици. Наближаваше Великден и решихме да го прекараме в Гърция - това щеше да бъде първият път, когато ще можехме да прекараме цялото си време заедно - неразделни за 24 часа. Тогава и планирах да бъдем и за първи път заедно като интимна двойка...Беше просто невероятно - свещи, рози...както винаги съм мечтала, а никога не съм го изживявала. След това, и двамата плакахме до сутринта...от щастие че сме се открили...
И тогава той ми предложи да се сгодим...Аз се изплаших, не го очаквах и не знаех как да реагирам. Съгласих се, но решихме първо да заживеем заедно. Той ми казваше, че иска да имаме хубаво семейство, две деца, и че винаги е мечтал за това...и че аз съм жената на живота му.
Разказа ми за бившата си жена, и как тя е забременяла от друг и е избягала с него. Каза ми, че не я обича, че са имали проблеми и преди това, и просто са решили да се разведат...
И така, след месец и половина заживяхме заедно - при него, защото неговото жилище беше по-близо до работата ни, а аз живеех в Овча купел и ни се стори далече. Най-хубавите дни в живота ми започнаха в момента, в който заживяхме заедно. Не се разделяхме нито за минута - 24 часа бяхме заедно.
Взимахме детенцето му - Христо, по три пъти в седмицата, защото такава била уговорката. Аз много го обичам, той е страхотно хлапе, а и той много ме обича. Всеки път като ме види ме прегръща и целува, рисува ми картини в детската градина, играем си, смеем се и всичко е наред...
И така мина една година. Все правим планове за бъдещето, как ще имаме две дечица, къде ще живеем и така нататък, но той още не ми предлага да се оженим.
Беше за два месеца в Италия, като си идваше всеки петък, и в понеделник заминаваше. Планирахме да не се пазим вече след като се върне от тази командировка, но не се случи...продължи все така да ме "пази", а аз изпаднах в депресия. Нещо се затвори в мен. Толкова много искам да имаме деца... Реших да поговорим, но не зададох въпроса директно. Отговори ми, че трябва да изчакаме още малко, и т.н. Но докога?
Аз съм на 30 почти - нормално е да искам...И така си живеем. Любовта ни е все така силна, всичко между нас е добре, но просто не знам до кога да чакам. Не искам да го притискам, знам, че не е лесно след един провален брак зад гърба си, но просто не знам какво да правя. А от развода му са минали три години.
Моля Ви, ако някой е попадал, или е в подобно положение като моето, нека сподели.
И така...Имам връзка с разведен мъж на 32 години, а аз съм на 29. Работим заедно в една адвокатска кантора. Още от начало знаех, че е разведен и има малко детенце.
Влюбих се в него не от пръв поглед, а постепенно - просто той е един невероятен човек, изключително умен, интелигентен, мил и преуспяващ... Такъв, какъвто винаги тайничко съм си мечтала да имам до себе си.
Първоначално се опитвах да подтискам любовта си към него - казвах си: не навлизай в тези дълбоки води, прекалено зряла си, трябва да създадеш семейство, да имаш деца...
И така, в лутане между правилното и неправилното, един ден, без изобщо да очаквам, той ми призна колко много ме обича, как не може да се бори със себе си и със любовта си и просто е трябвало да ми го каже, иначе не издържал вече. Аз не знаех какво да направя - просто бях като втрещена - изобщо не подозирах за тези негови чувства...
Веднага "светна" една червена лампичка в съзнанието ми, че ако се впусна в тази любов, не знам как ще завърши всичко. Казах му и за моите чувства към него, а той се разплака... Говорихме дълго в едно заведение, той ме прегръщаше и ми казваше колко много ме обича и колко е щастлив в момента. Но трябваше вече да затварят и трябваше да си тръгваме. Когато се разделяхме, той не преставаше да ме прегръща и целува, сякаш никога не искаше да ме пусне.
Решихме да не разкриваме пред другите колеги за връзката си, и за това тайно се срещахме в обедната почивка в някой ресторант на обяд далеч от офиса. И така две седмици. Наближаваше Великден и решихме да го прекараме в Гърция - това щеше да бъде първият път, когато ще можехме да прекараме цялото си време заедно - неразделни за 24 часа. Тогава и планирах да бъдем и за първи път заедно като интимна двойка...Беше просто невероятно - свещи, рози...както винаги съм мечтала, а никога не съм го изживявала. След това, и двамата плакахме до сутринта...от щастие че сме се открили...
И тогава той ми предложи да се сгодим...Аз се изплаших, не го очаквах и не знаех как да реагирам. Съгласих се, но решихме първо да заживеем заедно. Той ми казваше, че иска да имаме хубаво семейство, две деца, и че винаги е мечтал за това...и че аз съм жената на живота му.
Разказа ми за бившата си жена, и как тя е забременяла от друг и е избягала с него. Каза ми, че не я обича, че са имали проблеми и преди това, и просто са решили да се разведат...
И така, след месец и половина заживяхме заедно - при него, защото неговото жилище беше по-близо до работата ни, а аз живеех в Овча купел и ни се стори далече. Най-хубавите дни в живота ми започнаха в момента, в който заживяхме заедно. Не се разделяхме нито за минута - 24 часа бяхме заедно.
Взимахме детенцето му - Христо, по три пъти в седмицата, защото такава била уговорката. Аз много го обичам, той е страхотно хлапе, а и той много ме обича. Всеки път като ме види ме прегръща и целува, рисува ми картини в детската градина, играем си, смеем се и всичко е наред...
И така мина една година. Все правим планове за бъдещето, как ще имаме две дечица, къде ще живеем и така нататък, но той още не ми предлага да се оженим.
Беше за два месеца в Италия, като си идваше всеки петък, и в понеделник заминаваше. Планирахме да не се пазим вече след като се върне от тази командировка, но не се случи...продължи все така да ме "пази", а аз изпаднах в депресия. Нещо се затвори в мен. Толкова много искам да имаме деца... Реших да поговорим, но не зададох въпроса директно. Отговори ми, че трябва да изчакаме още малко, и т.н. Но докога?
Аз съм на 30 почти - нормално е да искам...И така си живеем. Любовта ни е все така силна, всичко между нас е добре, но просто не знам до кога да чакам. Не искам да го притискам, знам, че не е лесно след един провален брак зад гърба си, но просто не знам какво да правя. А от развода му са минали три години.
Моля Ви, ако някой е попадал, или е в подобно положение като моето, нека сподели.
