Всичко започна странно.. Няма да навлизам в подробности..Искам просто да споделя колко много обичам Владо..

На кратко.. Всичко започна твърде странно..скайп..след това обаждания..смс-и..първата среща..

Още помня колко притеснена бях, как ме беше страх да го погледна..
С минаване на времето ни заедно все повече свиквах с погледа му, с ръцете му...и сега до такава степен свикнах, че умирам, като не е до мен, добре че имам спомени, които ме правят силна :))
Трудно е да опиша как се чувствам..

Въпреки това ние също си имаме проблеми - твърде ревнива съм, без той да ми дава поводи за това, но каквото и да стане, знам, че се обичаме, знам, че не можем един без друг. Пък и сме от различни градове, не ни е лесно, обаче ценя срещите ни, пък и не обичам да излизам постоянно, а той, ако беше при мен..може би животът ни нямаше да е толкова красив!?

Животът ми се промени, не мога да не мисля за него.. За краткото време, в което сме били заедно, той ме накара да не мога без него..всичко, което правя е с мисълта за него, дори желанието ми за живот..

Съжалявам, че мисълта ми е толкова объркана, но ...не мога да спра да мисля за него, за това колко много го обичам и как ще прочете историята ми ..
Обичам те!