Познаваме се още от деца,все пак израснахме заедно и бяхме в една и съща компания и живеехме един срещу друг. Винаги съм го обичала,той мен не. Бях просто приятелката която понякога беше нещо като любовница.

Имах приятели..и по-големи и по-малки от мен, но Него никога не можах да го забравя. Винаги се връщаше в мислите и съня ми. Винаги ми се е искало да му кажа "Обичам те" живея заради теб, но така и не посмях. Беше ме страх че пак ще бъда отхвърлена и наранена.

Предпочитах да крия всичко вътре в себе си и тайно да се надявам,че и той ме обича и че някога ще бъдем заедно. Обичах го цели 7 години... и защо?

Никога не ме погледна с онзи поглед на влюбено момче, никога не ми каза че аз съм неговото момиче. Не го бях виждала 2 години,когато случайно се засякохме...не беше същото.

Всеки си имаше своя живот. Незнам има ли си някой до себе си или не. Но знам че аз имам някого от 10 месеца,а през вечер сънувам Него,как ме целува,как ми казва "Обичам те"...сънувам че сме семейство...но е просто сън, който ме измъчва вече толкова време.

Не е честно...