Накратко моята история е следната.
Бях щастливо омъжена до момента в които един ден съпругът ми каза че просто не ме обича повече и затова ме напуска. Той отиде да живее при друга жена . Без обяснения и коментари. Няма да ви обяснявам за шока и депресията който преживях.
Борих се за семейството си, но се оказа напразно. Преди няколко месеца се разведохме официално макар, че сме разделени от близо 2 години. От брака си имаме прекрасна дъщеря за която той продължава да се интересува доколкото ситуацията му позволява. Така че трябваше да продължа да живея макар и с разбито сърце. Смятах че никога повече няма да се влюбя, а и не знам дали ще мога да забравя бившият си съпруг някога.
Преди известно време започнах нова работа и там срещнах сегашният си приятел. Разбрах, че има дългогодишна връзка, но че нещата помежду им не вървят.
Постепенно се сближихме така, че той трябваше да избере или мен или нея. Беше му трудно да скъса със старата си приятелка, но накрая избра мен. Оказа се обаче, че тя е бременна..
Сега сме заедно, но се питам дали си заслужава да лиша едно дете от баща му както беше лишено моето. Той е много мил и внимателен с мен, казва че ме обича и приема и детето ми. Но аз не съм напълно сигурна в чувствата си. Не ме разбирайте погрешно - много ми харесва, липсва ми ужасно когато не сме заедно но ми е трудно като че ли да го допусна напълно в сърцето си.
Страхувам се да не остана отново сама и да не постъпи и с мен както с бившата си приятелка. А и трудностите пред нас тепърва предстоят.
Дали чувствата му са толкова силни, че да се опълчи на толкова много неща заради мен. Бори се с родителите си, които едва ли ще ме приемат някога. Мога ли да се доверя на човек който ще загърби собственото си дете (както направи бившият ми съпруг преди време) и няма ли да съжалява в даден момент по-късно.
Имам ли право да се опитам да бъда щастлива с него.
Моля за вашите съвети за което предварително Ви благодаря.