Слушам една песен, в която се пее "Забрави за мен, забрави щастливите дни и колко те обичах...".
За съжаление и на мен ми се налага да се опитвам да забравя всеки ден отново и отново една мъничка връзка.
Запознах се с един чужденец, много се влюбих, прекарвах с него невероятно, чувствах се на седмото небе, щастлива, истинска...
Помня точно как изглеждаше, погледа му, усмивката, смеха, всяка дума, всяка случка...
Естествено точно когато започна да става най-интересно и хубаво на него му се наложи да си замине. Дори не можахме да се сбогуваме истински. Нямам никакви координати нито той моите.
Намери се и кой да ни плете интриги, да ни разделя.
Та този негов "приятел" му е дал някакъв фалшив мой телефон и изобщо не ни беше писано... Но сега като се сетя за аромата на парфюма му, за начина по който ме гледаше и как ме целуваше, като малко дете сърцето ми трепва.
Болка е за мен това, че ми се налага да го забравя.
Имам малка надежда, че мога да го видя отново, но това ще е чак догодина когато той дойде отново в България.
Слушам песента на която се събрахме, не плача, но си мисля как все нямам късмет и как все попадам на връзки тип "Любов Невъзможна".