Здравейте, много ми харесва това че в този форум има много свестни хора, които дават искрени и полезни съвети и затова и аз реших да се обърна към всички вас за помощ, като ще съм благодарна на всеки, който се отзове.
Значи, аз съм на 20 години и имам приятел от около 9 месеца. Наистина много го обичам и по неговите думи и дела си личи, че и той изпитва същото към мен... до тук всичко звучи добре, но всъщност има един проблем...
Преди той да се появи в моя живот, аз преживях една много дълга и болезнена несподелена любов ... момчето, в което бях влюбена толкова силно знаеше за чувствата ми, но не ги споделяше и въпреки че никога не ме нарани умишлено,той и никога и не ме заобича или нещо такова... и именно тази моя нещастна любов изигра много лоша роля на моето самочувствие и ранимост...
Станала съм болезнено чувствителна на тази тема и всеки път когато приятелят ми каже нещо по накриво или примерно когато можем да прекараме вечерта заедно, той каже че е уморен, аз винаги го приемам така сякаш ми е казал " НЕ искам да прекарам вечерта с теб, а предпочитам да си стоя вкъщи " ...
Просто всеки път когато по някаква причина той е инициатора да не сме заедно, аз се чувствам много наранена, но не го виня защото си знам къде е проблема и че той е мой проблем- незараснала рана, може би... Но въпреки че не го виня директно, понякога реагирам остро на момента, а той пък от своя страна се обижда, че допускам и си мисля подобни неща и дори при такъв случай ми е казвал, че изопачавам нещата...и си мисля че е прав...
Но защо все досега не събирам смелост да му разкажа за това, което съм преживяла (досега само съм му споменавала, но съвсем бегло и съм сигурна че той не предполага къде се корени моята болезнена чувствителност)... Та искам да ви попитам как да се освободя от тази си неувереност и как да престана с това самоподценяване и дали да му разкажа защо реагирам така дори и при най незначителен повод.... Благодаря ви предварително !!!!