Здравейте приятели...
Пише ви едно момче което незнае как да постъпи, защото го е страх да не загуби човека когото обича.
Аз съм само на 19год. и живота ме е сблъсквал с много неща. Животът ми последната година беше разхвърлян. Живеех ден за ден. Всичко беше еднотипно, нямах си никого до мен до момента в който не я срещнах...
Сякаш в мен се прероди феникс. В началото се правих че нищо ми няма докато една вечер не си признах че я харесвам. Очаквах да се засмее, а може би да каже че съм симпатичен и това но не си и мислех, че ще може някога да има нещо между нас.
Но уви стана...
Вече 7 месеца имаме връзка която със сигурност може да се каже че се задълбочава. Но само че има проблем, тя е омъжена и си има дете. Това е една средно голяма пречка.
Не искам да се превръщам в това в което раздели моите родители. Не мога да накарам сърцето ми да спре да я обича, защото тя е моето сърце.
Вечер си лягам с мисълта за нея, сутрин се събуждам с мисълта за нея.. Просто съм обсебен от нея. Искам нощно време да съм си до нея но не става.
Мислим, а и имам желанието да се съберем, но това няма да стане поне докато не мине тази скапана казарма.
За годините, мисля че годините нямат никакво значение, ако има нещо истинско помежду ни годините са без значение Искам само да ми кажете какво да направя, дали да остана или да се оттегля.
Благодаря ви предварително.