Здравейте приятели!
Не знам как точно да започна, но всъщност историята е следната: 5 години ходих с едно момче, беше 7 години по - голям от мен. Обичах го безумно, но един ден той просто ми каза връзката ни беше дотук и всичко свърши. Имах чувството,че целият свят се стоварва върху мен.
След няколко месеца той се ожени има и дете. Дълго време страдах, не можех да се съвзема. Как го превъзмогнах си знам само аз, родителите ми и моите приятели. Мотивите му за тази раздяла, бяха че ми е кръшнал, следва забременяване и следващата стъпка е сватба. При тях това е нормално, тъй като той не е българин, а те много държат на тези неща. Както и да е вече две години и половина изминаха. Както казват хората времето лекува и аз вече имам друг живот.
Запознах се с едно момче и вече 9 месеца сме заедно. Добър е, държи се страхотно с мен и мога смело да заявя, че ме обича. Някой ще си кажат "Ами какъв е проблема тогава? Такъв няма. Просто не знам дали аз го обичам. Харесвам го, хубаво ми е като сме заедно. Когато го няма ми липсва ужасно. Но тази любов, която съм изпитвала с предишния си приятел я няма.Не знам дали всичко това не идва от това, че аз търся някакво сравнение между двамата. Но все си мисля, че нещо липсва. Може би, защото бившия ми бе първата ми сериозна връзка в живота, през най - хубавите си години бях с него. А това никога няма да се повтори или е нещо друго незнам...
Затова ви моля да ми дадете някакъв съвет, много съм объркана. Искам да сме заедно, в никой случай не искам да се разделяме, а в същото време имам чувството, че нещо ни липсва.
Моля ви за съвет.Благодаря.