Моята история може би е позната, но нали няма нищо ново под слънцето и аз искам да кажа а може и някои да ми помогне.
Обичам един човек, за който бих направила всичко и го правя, но той не е мой - има си приятелка. С него сме заедно вече 4 години имаме общи интереси и прекарваме всеки божи ден заедно освен това и вечер сме заедно, е когато приятелката я няма. Той ми е най-близкия на него мога да разчитам за всичко. Водим се като приятели, но аз него чувствам така. Имали сме няколко сексуални контакта и винаги е много красиво, но не е само това.
Самите ни отношения са малко особени. Той винаги знае къде съм и с кого. Лошото е, че е свикнал да ме контролира, ако отида на кафе обикновено казва: "а и не се обади" или "толкова добре работиш в кафето".
Когато стане нещо в работата почти винаги аз съм виновна или на мен си го изкарва и когато му направя забележка ми казва "ти си ми най-близката" и много други глупости.
Няколко пъти са ни питали дали не сме женени, дори 3-годишната дъщеря на моя колежка ме пита вие нямали да си имате детенце. Приятелката му вече трябва да я виждам всеки ден и аз не издържам става ми много криво и почвам да се заяждам с него. Знам, че трябва да си тръгна, но незнам как.
Винаги когато се съберем с приятели и като пийнем винаги се търсим и винаги си говорим с часове. По едно време се опитах да имам връзка, но не издържах и 3 дена, оставих това момче.
Какво да правя? Догодина може и да се разделим, но ако аз реша мога и да остана и евентуално да работим дълги години заедно. Незнам, дали ме обича, казвал ми го е няколко пъти, но дали съм му само вярното куче или не незнам.
Искам помощ ,за да си събера разума и сърцето и да избера пътя, по който да тръгна.